— По-късно — отвърна Ачати, поклащайки глава. — Лекарството против морска болест няма да е достатъчно. Тайенд ще се нуждае от помощта ви.
Денил улови погледа на сачаканеца. От очите му струеше загриженост. Денил въздъхна, кимна примирено и тръгна след елийнския посланик.
Когато Сония стигна до края на коридора, тя видя през входа на Университета приближаващата се и спираща карета. За един кратък миг тя успя да зърне познатото лице.
Щориен_.
Сония тихичко изруга. Ако прекосеше коридора, той щеше да я види и да поиска да поговорят. Тя не беше в настроение за подобни разговори, натежали от неизречени въпроси, вина и желание. Ужасът, който се бе настанил в сърцето ѝ по време на Изслушването, не я бе напуснал цял ден.
Затова тя се обърна, върна се по коридора и се шмугна се в най-близката учебна стая. Учениците отдавна си бяха отишли. Редиците с чинове и столове изпълниха съзнанието ѝ със спомени, приятни и неприятни.
«Или може би е по-правилно да кажа поносими и неприятни? Макар да ми харесваше да овладявам магията, не ми беше особено забавно да се обучавам заедно със съучениците ми, дори когато не се стараеха да правят живота ми все по-труден и по-труден, или както бе в случая с Регин, да търсят нови и все по-унизителни и болезнени начини да ме измъчват».
След като бе приета отново в Гилдията, завършването на обучението ѝ не бе лесно. Уроците трябваше да бъдат преподавани, без учителите да могат да предават по-сложната материя директно от съзнание в съзнание. Но тя бе успяла, въпреки всичко. Въпреки мъката от смъртта на Акарин. И бременността си.
«Регин се превърна в свестен човек — ѝ мина през ума. Тя се усмихна тъжно. —
Никога нямаше да предположа, че един ден ще си мисля подобни неща. Или че ще ми липсва».
И той донякъде наистина ѝ липсваше. В началото на търсенето беше добре да има помощник, който не бе сляпо влюбен в нея. С Дориен нещата се бяха усложнили доста. Искаше ѝ се да побързат и да заловят Скелин и Лорандра. Или дъщерята на Дориен да бъде приета по-скоро в Гилдията и двамата с Алина да се върнат на село.
«Предполагам, че това означава, че не съм влюбена в него — осъзна тя. — Някога може и да съм била, ако не се бяха появили толкова много фактори, които развалиха всичко. Или може би… ако наистина беше любов, нищо не би могло да я развали. Очевидно хората непрекъснато имат любовни връзки. Идеята за предателството на съпрузите или причиняването на скандал не е достатъчна, за да ги откаже от тях».
Сония въздъхна и отиде до вратата на стаята. Досега Дориен би трябвало да е минал по коридора. Чувайки гласове и приближаващи се стъпки, тя се спря, защото не искаше да я усетят, че се крие.
— … това ви убеди, че трябва да спрете да приемате роет? — чу се женски глас. Той беше познат. Веднага щом разпозна лейди Винара, тя чу отговора на другия човек и се стресна, щом го разпозна.
— Убеден съм, но това може би не е най-добрият момент — отвърна Черният магьосник Калън, докато минаваха покрай стаята. — Не искам нещо да ме разсейва от…
— Моментът _никога_ не е добър — отвърна Винара. — Да не мислите, че не го чувам всеки ден от…
Гласът на лечителката заглъхна. Двамата вървяха бързо към фоайето и кабинета на Оусън. Накъдето се бе запътила и Сония.
Тя преброи до петдесет, излезе от стаята и продължи по пътя си. Докато обмисляше дочутото, в гърдите ѝ се бореха триумф и безпокойство. Триумф, че се беше оказала права: пушенето на роет от Калън беше _проблем_. И понеже той беше Черен магьосник, това го превръщаше и в неин проблем.
Когато стигна до кабинета на Оусън, вратата му беше затворена. Тя я бутна и влезе вътре. Ротан вече беше пристигнал. Докато минаваше покрай него, двамата си размениха усмивки. Повелителите на дисциплините седяха на обичайните си три стола. Калън се беше облегнал на стената. Разпоредителят седеше в креслото си. Той срещна погледна ѝ, двамата си размениха кимвания и тя зае обичайното си място до бюрото му.
Неколцината липсващи Висши машве пристигнаха скоро след това и Оусън започна срещата с разказ за онова, което се бе случило преди Изслушването — информацията от Денил, призоваването на Калън, Наки, Сония и Лилия, и какво Калън бе видял в съзнанието на Наки, след като бе свален пръстенът ѝ.
— Кралят отказа да помилва Наки — каза им Оусън, след като завърши разказа си.
Последва мълчание. Сония огледа лицата на магьосниците. Някои кимаха, без да са изненадани. Други изглеждаха стреснати. Ротан я наблюдаваше с разтревожено и съчувствено изражение на лицето. Тя почувства как стомахът ѝ се свива и устата ѝ пресъхва.
«Какво ще правя, ако ме накарат да извърша екзекуцията? — Сония вече бе решила, че няма да възразява, ако ѝ наредят да го направи, но ако имаше възможност да избира, щеше да го избегне. — В този случай няма правилно решение. Или го правя и отново изцапвам ръцете си с кръв, или отказвам и принуждавам някой друг да поеме този товар».