И този някой сигурно щеше да е Калън. Досега той не бе убивал никого — не и с черна
магия, и ако Наки трябваше да умре, без силата ѝ да излезе на свобода, тя трябваше да бъде източена преди това. Наки не бе нашественичка; тя бе млада жена, и то киралийка. Въпреки че Сония не харесваше Калън, тя не желаеше да му прехвърли товара на екзекуцията. «Ако го направя, хората ще гледат на мен по друг начин. Ще ме смятат за безмилостна и студена. Ако отхвърля това задължение, те ще ме сметнат за нелоялна и страхлива. Те ще…»
— Обсъдих го с Черния магьосник Калън и Върховния повелител Болкан — каза Оусън. — Калън ще отнеме силата на Наки, Болкан ще наложи наказанието.
Сония примигна изненадано, усещайки как я залива облекчение. Всички в стаята въздъхнаха едновременно и въздишките им се сляха в тихо съскане.
— Кралят се съгласи, че екзекуцията не трябва да е публична — продължи Оусън. — Макар че би оказала силно възпиращо влияние върху останалите. — Присъстващите закимаха утвърдително. — Ще бъде изпълнена късно довечера. Съществуването на камъните, които блокират разчитането на съзнанието, трябва да остане в тайна — додаде твърдо той. — Информацията за тях не трябва да напуска тази стая. Сачаканците не знаят за съществуването им и ако научат за тази магия, последствията може да са катастрофални.
Той огледа поред всеки един от магьосниците, докато не получи утвърдителни кимвания от всичките. После се отпусна и ги подкани да зададат въпросите си, ако има такива. Погълната от вълната на собственото си облекчение, Сония дори не чу какво го попитаха. Със закъснение осъзна правилността на решението на Оусън: Болкан, като Върховен повелител, беше водач на Гилдията и бе обучен за Воин, така че бе най-подходящ за прилагането на закона. Двамата с Калън бяха приети като Черни магьосници само за да могат да защитят Гилдията срещу нашественици. Отнемането на силата на Наки от Калън бе практична мярка, която малко се различаваше от онова, което двамата със Сония правеха за умиращите магьосници, така че напускащата телата им сила да не причини разрушения.
Обзе я глупаво безпокойство. «Нима смятат, че не мога или не искам да го направя? Нима смятат, че не може да ми се вярва? О, я стига!» — помисли си тя.
Срещата приключи скоро след това. Когато Сония излизаше от кабинета, Ротан се приближи до нея.
— Довечера ще ходиш ли в болницата? — попита я той.
Двамата стигнаха до фоайето и се спряха при вратите на Университета. Погледите им се рееха към покритата със сняг гора.
— Не знам — отвърна Сония. — Днес не можах да заспя. Бих могла да се върна в стаята си, но сигурно пак няма да мога да заспя, или пък да отида в болницата, но ще бъда твърде разсеяна.
Той изхъмка.
— След случилото се мисля, че с всички ни ще бъде така.
— Както и още известно време. Колко време е минало от последния път, когато Гилдията е екзекутирала свой член?
Той сви рамене.
— Много. Дори ще се наложи да проверя в историческите книги.
Сония се обърна назад. Коридорът беше празен, всички Висши машве си бяха тръгнали.
— Признавам, че съм облекчена от избора им на екзекутори — промърмори тя. — Макар че на Калън ще му е трудно да участва в това. Той никога… няма никакъв опит.
— Мнозина смятат, че са искали твърде много от теб — отвърна тихо Ротан. —
Чувстват се виновни заради Лоркин.
Сония се обърна и срещна погледа му. «Трябва да се чувстват виновни заради изпращането на Лоркин в Сачака» — помисли си триумфиращо тя, не без капчица горчивина.
Ротан не отместваше поглед, намеквайки, че има още нещо. Тя се зачуди колко ли често са я обсъждали Висшите машве.
— Затова ли още не са изключили официално Лоркин от Гилдията? — попита тя.
Магьосникът кимна.
— Или пък се страхуват от онова, което бих могла да кажа или направя?
Ротан се засмя.
— Това също. — Лицето му стана сериозно. — Досега не съм имал възможността да ти съобщя някои тъжни новини — за някой друг, не Лоркин.
— Какво има?
— Съпругата на Регин се опита да се самоубие.
— О! Това е ужасно.
— Очевидно от години се е опитвала да го направи. Това обаче е бил първият ѝ опит на публично място. Носеха се слухове, но… — Ротан се намръщи. — Не ми се искаше да им обръщам особено внимание.
— Горкият Регин — каза тя.