— Да. Но… не поради причината, за която си мислиш
— Какво искаш да кажеш?
Ротан въздъхна.
— Според слуховете тя се е опитвала да се самоубие всеки път, когато той е разбирал за
някой от любовниците ѝ и ги е прогонвал.
Сония потрепна.
— О!
— Според докладите той се прибира в Имардин и е помолил за стая в Жилищните помещения на магьосниците. Дал е къщата си в Елийн на едната си дъщеря, а семейния дом в Имардин на другата.
— Това е един разгневен мъж.
— Наистина.
Сония почувства слаб, някак си неуместен и лекичко вероломен прилив на надежда. «И освен това мъж, който ще има нужда от нещо, което да го развлича — като например преследването на магьосник-отстъпник». Тя хвана Ротан под ръка и го поведе обратно по коридора на Университета.
— Дали пък не са доста семейните мъже, които имат проблеми в момента, или само така ми се струва?
— Кой друг има проблеми с брака си? — попита той.
Тя сви рамене.
— Ами… разни хора. Колкото до завръщането на магьосниците у дома си, има нещо, за което бих искала да поговоря с теб. Нещо, което бихме могли да постигнем заедно, без да обидим никого.
Глава 28
Радушно посрещане
За голямо облекчение на Лилия, тя се оказа затворена в стаята си в Университета, вместо в задушния Купол. Това и вдъхна лека надежда, че Гилдията може и да ѝ прости последните нарушения. Може би намерението ѝ да се върне в затвора, след като намери Наки, ги бе убедило, че тя не заслужава по-строго наказание.
Единственото, което попарваше надеждите ѝ, бе фактът, че след Изслушването не ѝ бяха казали нищо. Прислугата ѝ носеше храна и задоволяваше всичките ѝ нужди, но не продумваха нито дума, дори когато Лилия ги питаше нещо. Когато чукаше по вратата, за да привлече вниманието на пазачите си магьосници, те ѝ казваха да пази тишина.
Не ѝ оставаше нищо друго, освен да размишлява върху стореното от Наки. Макар сърцето ѝ все още да се свиваше от болка, това бе заради една личност, която в действителност не съществуваше.
«Как е могла да убие собствения си баща? Предполагам, че той не ѝ е бил истински баща, а просто мъжът, който се е оженил за майка ѝ. Тя ми каза, че не ѝ е повярвал, когато му се оплакала за тормоза на чичо ѝ. Дали изобщо ми е казала истината? Може би. Не знам дали той заслужава омразата ѝ. Предполагам, че никога няма да разбера».
Болката от предателството на Наки бе заменена от гняв. Беше се изморила да бъде манипулирана от хората. Първо Наки, после Лорандра. Добре, че Сери и Аний признаха честно какво искат от нея. Поне доколкото знаеше.
«Няма да позволя някой друг да се възползва от мен. Преди да им се доверя, хората трябва да ми покажат, че го заслужават. Поне сега, като съм затворена, няма да се налага да се срещам с много народ».
Вниманието ѝ бе привлечено от гласове и стъпки пред вратата ѝ. Тя се отвори и в стаята влезе Черната магьосница Сония. Лилия усети как сърцето ѝ се изпълни с надежда, но настроението ѝ бързо се развали, щом забеляза изражението на жената. Момичето се изправи и бързо се поклони.
— Лилия — каза Сония. — По всичко личи, че трябва да ти се извиня за това, че Гилдията те държа в неведение за събитията през последния ден. Проблемът е, че все още не сме решили какво да правим с теб.
Лилия извърна поглед. Това не беше добър знак. Доколкото разбираше, изборът им се колебаеше между екзекуция или затвор, и тъй като силата ѝ не можеше да бъде блокирана, второто би означавало непрекъснато да бъде охранявана от двама магьосници. До края на живота ѝ.
— Мога да те уверя, че по никакъв начин не те заплашва смъртно наказание — каза Сония.
Лилия почувства как я залива гореща вълна на облекчение, сякаш бе влязла в затоплена стая след разходка на студа. От устата ѝ се отрони въздишка и тя се изчерви от неволния изблик на чувства.
— Просто не можем да се договорим как да постъпим с теб. Някои предлагат да те върнем в Наблюдателницата. Други те искат обратно в Гилдията.
Лилия я погледна изненадано. Сония се усмихна сухо.
— При строги ограничения, разбира се.
— Разбира се — повтори като ехо Лилия.
— Аз също съм на второто мнение. Затова уредих да останеш при мен, докато не бъде взето окончателното решение.
Лилия я погледна невярващо. Не можеше да реши дали това е добре или не. Щеше да ѝ е по-удобно и не толкова изолирано както в тази стая, и това би означавало, че Гилдията ѝ вярва, че няма да опита ново бягство. Но пък щеше да живее със Сония. Черната магьосница.
«Каквато съм и аз, всъщност» — напомни си тя.
Всички ученици се плашеха от Черните магьосници. Тя подозираше, че немалко от току-що завършилите магьосници също се страхуват от тях. Сония беше използвала черната магия. Беше _убивала с нея_.