«Но за да защити Киралия. А не като Наки».
Сония леко ѝ махна с ръка.
— Хайде. Да идем да те настаним.
Неспособна да обели и дума, Лилия кимна и тръгна след облечената в черно жена. Двамата пазачи изгледаха нервно Сония, което не помогна на момичето да се почувства по-добре. То я следваше послушно по коридорите на Университета, после през двора и в жилищните помещения на магьосниците.
Вътре се разминаха с двама алхимици. Мъжът и жената кимнаха учтиво на Сония, но после погледите им се плъзнаха към Лилия. Тя очакваше да види неодобрение или подозрителност. Вместо това откри съчувствие.
Едва когато се изкачиха по стълбището, девойката разбра защо.
— Наки — усети се да произнася тя.
Сония я погледна.
— Имам новини и от нея. Но нека първо влезем вътре.
Внезапно Лилия се изпълни със страх. «Новините няма да са добри — помисли си тя. — Не би трябвало да ме интересува какво ще ѝ се случи, след всичко, което ми причини». Но всъщност се притесняваше.
Двете се спряха пред вратата, която се отвори навътре. Сония даде знак на Лилия да влезе първа.
Щом пристъпи през прага, девойката се озова в семпла, но луксозно обзаведена стая и осъзна, че не е сама. Щом разпозна присъстващия, сърцето ѝ подскочи.
— Аний!
Младата жена се усмихна, пристъпи напред и леко я прегърна.
— Лилия — каза тя. — Трябваше да разбера как си. — Тя погледна към Сония. — Каза ли ѝ вече?
Сония поклати глава.
— Тъкмо се канех. — Тя погледна към Лилия със симпатия и съчувствие. — Беше права: кралят не помилва Наки. Тя беше екзекутирана късно снощи.
Макар Лилия да го очакваше, новината ѝ подейства като шок. Тя се отпусна на най-близкия стол. За известно време можеше само да диша.
«Няма я. Наки я няма. Беше толкова млада. С голям потенциал, както се казва. Но пък може би е добре, че така и не успя да го реализира. Кой знае колко хора щяха да бъдат убити».
Нечия ръка полегна на рамото ѝ. Тя осъзна, че Аний е седнала до нея. Младата жена се усмихна, но очите ѝ излъчваха загриженост.
— Ще се оправя — каза ѝ Лилия.
— Ще ви оставя да си поговорите — каза Сония. Тя отвори вратата и излезе от стаята.
Лилия зяпна изненадано след нея.
— Какво има? — попита Аний.
— Тя ме остави тук сама.
— Сама? Аз съм с теб.
Лилия поклати глава.
— Извинявай. Имах предвид без охрана. Без магьосници. — Тя погледна Аний с присвити очи. — Освен ако има нещо, което не си ми казала.
Аний се засмя.
— Винаги има нещо, което премълчавам. Това е част от работата ми. Но не, не съм магьосница. В мен няма и капчица магия. Като малка отидох да ме проверят. Реших, че ако ме приемат в Гилдията, това ще е отличен начин да ядосам Сери.
— Да ядосаш Сери? И защо приемането ти в Гилдията ще го ядоса?
Аний я погледна изненадано, изруга и се плесна с длан по челото.
— Какво има? Издаде нещо, което не трябваше, нали? — Лилия се замисли над думите на Аний. — Познаваш Сери от дете. — Нищо чудно, че Аний беше толкова лоялна. Само че някога е искала да го раздразни. Ами ако… — Той ти е баща!
Аний изпъшка и кимна.
— Очевидно съм много по-добра като телохранител, отколкото като пазител на тайни.
— Какъв е проблемът хората да знаят, че баща ти е Крадец?
Аний се намръщи.
— Скелин уби втората съпруга на Сери и двамата ми полубратя. Е, поне ние смятаме,
че е той.
— Ох. — Цялото задоволство на Лилия от разгадаването на истината се изпари. — Значи ти се страхуваш, че ако разбере, че си дъщеря на Сери, той ще убие и теб.
Аний сви рамене.
— Така или иначе ще ме убие при първа възможност, защото съм телохранител на Сери. По-вероятно ще ми направи нещо, с което да нарани или да изнудва Сери.
— Е, тайната ти е на сигурно място. Макар че, ако Сония или Калън разчетат съзнанието ми…
— Сония знае. Калън, от друга страна… — Аний се намръщи, после погледна към Лилия и повдигна едната си вежда. — Предполагам, че не ти се иска да избягаш с мен? С помощта на Сери бих могла да те отведа на място, където Гилдията никога няма да те открие.
Сърцето на Лилия подскочи.
— Не. Звучи изкусително, но оставането ми тук е… правилната постъпка. Преди това не ме интересуваше, но сега не е така.
— Дори ако те върнат в Наблюдателницата? Редно ли е така? Това си е чиста загуба.
— Не. — Лилия поклати глава. — Аз наруших закона и клетвата ми. Направих го от глупост, не от злоба, но трябва да бъда наказана за назидание на останалите ученици, да не постъпват като Наки. — Тя потрепери. — Последното нещо, от което се нуждае Гилдията, е да губи време и магия заради мен, вместо да търси Скелин и Лорандра.