«Но ако тръгна с нея — внезапно си помисли Лилия, — бих могла да защитавам Аний. И Сери. Все едно им връщам услугата, която ми направиха…»
Аний леко кимна.
— Добре, решението си е твое. — Тя улови ръката на Лилия и леко я стисна. —
Надявам се да не те затворят, защото доста свикнах с теб. Иска ми се отново да те видя.
Лилия се усмихна с благодарност.
— И аз бих искала да се видим.
Вниманието им бе привлечено от почукване по вратата. Аний пусна ръката на Лилия и се изправи точно преди Сония да влезе.
— Извинете, че ви прекъсвам — каза тя и погледна към Аний. — Току-що пристигна едно доста шифровано послание от Сери. — Магьосницата ѝ подаде малък лист хартия. — Мисля, че иска да се връщаш
Аний прочете бележката и кимна.
— Иска да му взема и малко сладки питки на връщане. — Младата жена се обърна към Лилия и се усмихна. — Успех.
За голяма изненада на Лилия, Сония ѝ махна с ръка, отведе я в малка спалня и затвори вратата.
— Тук ще спиш— каза ѝ тя. После се наведе към вратата, като очевидно се опитваше да подслушва. — Сери винаги влиза в стаята през някой таен вход и предполагам, че Аний ще използва същия начин — обясни ѝ тя. — Не ми се иска да знам как, в случай че разчетат съзнанието ми.
Лилия дочу глухо тупване. Това сигурно беше сигнал, защото Сония отвори вратата. Гостната беше празна. Магьосницата се обърна и погледна Лилия.
— Добре ли си?
— Да — кимна девойката. Макар новината за екзекуцията на Наки да ѝ бе подействала като шок, тя се чувстваше по-добре, отколкото бе очаквала. Не щастлива, но приемаща хода на нещата с надеждата, че бъдещето ще е по-добро. — Добре съм — каза тя. — Благодаря. Благодаря, че ми позволихте да остана тук.
Сония се усмихна.
— Да се надяваме, че скоро ще ти намерим постоянен дом. Междувременно се разположи удобно.
Лоркин се събуди внезапно. Огледа се и успя да различи лицата на своите спасители и спътници в сумрака на каретата. Всички спяха. Той въздъхна с облекчение.
Откакто тръгна с тях, тримата господари не спираха да му досаждат с искания да им разказва за времето, което бе прекарал сред Изменниците. Той отказа да отговаря на въпросите им дори за най-обикновените подробности от живота на Изменниците, като заяви, че не смее да каже нищо, докато не получи разрешение от посланик Денил. За щастие те просто си опитваха късмета да научат нещо. Мълчанието му по въпроса бе предизвикателство за тях, но те не искаха да си навлекат гнева на по-висшестоящите в сачаканската йерархия — и особено на краля. Тримата мъже бяха решени да отведат Лоркин обратно до Арвис колкото е възможно по-бързо. Лоркин се надяваше, че го правят повече от желание да бъдат възнаградени заради спасяването и безопасното му завръщане, отколкото заради нетърпението на краля да извлече информация от него. Господарят Аками нареди на робите си да карат каретата колкото се може по-бързо, без да съсипят конете, като по пътя си спираха в именията, за да ги заменят с отпочинали. Робите се редуваха на капрата; онези, които си почиваха, се привързваха към задната външна седалка, за да не паднат, докато дремят.
Миризмата в каретата беше станала доста неприятна, за което до голяма степен
допринесоха и ловджийските дрехи на Лоркин. Сачаканците бяха настояли да изхвърли наметалото, но когато му предложиха традиционните сачакански одежди, той им отказа с мотива, че следващия път, когато се преоблече, ще бъде в мантия на Гилдията.
Лоркин погледна през прозореца и видя, че наоколо всичко е обляно в бледа светлина. Тя озаряваше стените от двете страни на пътя и това можеше да означава само едно.
«Арвис! Стигнахме града! Само за два дни и две ногци!».
Струваше му се невероятно, като си спомни колко дълго бе пътувал от града до планината, но двамата с Тивара се бяха придвижвали пеша, а не с бърза карета, чиито впряг се сменяше периодично.
— Пристигнахме — разнесе се нечий глас. Лоркин вдигна глава и видя, че господаря Аками се е събудил и едновременно протяга ръце и крака, и се прозява. Младият сачаканец му се усмихна и почука по покрива. — Към двореца — каза той.
Лоркин усети как го побиват тръпки.
— Право в двореца ли? — попита той.
Аками кимна.
— Трябва да ви отведем колкото се може по-бързо.
— Но… първо трябва да отида в Дома на Гилдията. Ще е по-добре да се изкъпя и да облека чиста мантия, преди да се представя на краля. — Лоркин се намръщи. — Все още е рано и ако аз бях на негово място, нямаше да ми хареса да ме събудят само за да се срещна с някакъв мърляв киралийски магьосник.