Аками се намръщи, обмисляйки думите му.
— Той е прав.
Лоркин се извърна и видя, че господарят Чатико също се е събудил и разтърква очите си.
— Дворецът трябва да бъде уведомен за завръщането на лорд Лоркин, но не е необходимо той да стои там в очакване на краля. — Чатико се прозя. — Вероятно ще е само губене на време, тъй като лорд Лоркин ще трябва да се посъветва с посланика, преди да разговаря с краля.
Аками го погледна замислено. Той срита с крак господаря Ворико и младият сачаканец неохотно се надигна.
— Какво мислиш, Бори? Къде да откараме Лоркин — в двореца или в Дома на Гилдията?
Наложи се да зададе въпроса си три пъти, преди Ворико да се разбуди достатъчно, за да проумее какво го питат. Той погледна първо Лоркин, после отново Аками и изражението му ясно показваше, че смята приятеля си за идиот
— Отведи го в Дома на Гилдията, разбира се. Дори няма да го пуснат в двореца в това му състояние. Може дори да не го познаят.
Аками сви рамене и кимна. После отново почука по тавана.
— Отведи ни в Дома на Гилдията.
Докато каретата обръщаше, Лоркин зърна през прозореца кръстопътя, към който се бяха запътили. Дърветата и цветята му изглеждаха познати. Това бе главният път, който водеше към двореца.
«Размина ми се на косъм».
Надяваше се облекчението му да не е твърде очевидно.
Пътуването им продължи още доста време, през което Лоркин и Аками отново заспаха. Когато каретата най-после мина през портите на Дома на Гилдията, Лоркин въздъхна с облекчение.
— Пристигнахме, лорд Лоркин — каза Аками, отваряйки вратата с магия. Останалите се събудиха и се надигнаха. — Добре дошли.
— Благодаря ви — отвърна Лоркин. — Благодаря, че ме върнахте у дома.
Аками се усмихна и го потупа по рамото, докато киралиецът заслиза по стълбичката.
— Ние ще съобщим в двореца, че сте се върнал.
Лоркин се обърна и изпрати с поглед отдалечаващата се карета. Робите в Дома на Гилдията затвориха портата след нея. Той се обърна и видя двама роби, които лежаха по лица на земята. Лоркин си спомни, че единият е робът-портиер.
— Станете — нареди той.
Двамата роби се изправиха, без да вдигат очи от земята. Магьосникът изпита едно отдавна забравено отвращение и гняв от положението им, които бяха последвани от любопитство. Дали някой от тях беше Изменник?
— Аз съм лорд Лоркин, помощникът на посланик Денил — каза той. — Отведете ме при посланика.
— Посланик Денил не е тук — каза робът-портиер.
— О, добре. Отведете ме вътре. Искам баня и чиста мантия.
Портиерът тръгна към Дома на Гилдията. Лоркин го последва, изпитвайки странен прилив на сантименталност при вида на господарската стая и извитите стени.
«Успях. Най-накрая се върнах там, откъдето започна всичко».
Робът се спря и прошепна нещо на една робиня. Тя кимна и бързо се отдалечи. Когато портиерът го въведе в предишните му покои, в съзнанието му се появи един не чак толкова приятен спомен: за мъртвата жена, която лежеше гола в леглото му Стаята беше тъмна. Робът го поведе в друга спалня и се просна на пода. Лоркин му каза да си върви.
Младият мъж създаде светлинно кълбо, огледа се и кимна. Робът бе постъпил много деликатно, предлагайки му друга стая.
Робинята се завърна с голяма купа вода и кърпи, след което напусна стаята. Друга донесе комплект мантия. Лоркин затопли водата с магия, съблече ловджийските дрехи и започна да се мие.
Вниманието му бе привлечено от звук, който се донесе откъм вратата. Той очакваше да види друг роб, но вместо това се озова пред жена със зелена мантия. Тя го гледаше със същото удивление и лека доза враждебност.
Изведнъж му хрумна коя може да е тя.
— Вие сте заместницата ми — възкликна той. «Помощничка? В Сачака?». Веднага се възхити на смелостта ѝ да се кандидатира за поста.
Тя примигна и постепенно започна да разбира.
— Лорд Лоркин! Върнали сте се!
Той кимна.
— Да. Къде е посланик Денил?
Тя завъртя очи.
— В Дюна, прекарва си чудесно, опознавайки местните. Остави ме тук сама да се оправям с всичко, което изникне. — Погледът ѝ се отмести към ловджийските панталони, след което се върна на лицето му. — Като например вие.
«Дюна! Сигурно ще минат седмици, докато се върне. Какво да правя, ако кралят ме повика, преди Денил да се е прибрал?»
— Аз съм Мерия, между другото — каза тя и се усмихна. — Ще ви оставя да се оправите. Когато сте готов, изпратете някой от робите да ме уведоми. Аз ще бъда в господарската стая. По-добре да решим какво да правим по-нататък. Искате ли първо да поспите?