— Значи _наистина_ си се опитвал да ни разделиш! — обвини го Денил. — Помислих си, че може да ревнуваш, но това…
— Това няма нищо общо с ревността — изсъска Тайенд. — Той е _сачаканец. Атаки_. _Черен_ магьосник.
— Нима смятащ че не съм го забелязал?
— Да — отвърна Тайенд със сериозно лице. — Защото иначе трябваше да избирам между това дали си изкуфял, заслепен от любов или се превръщаш в предател. За първите две нямам доказателства, което ме поставя в много неловко положение като посланик.
— Не съм предател — отвърна Денил. — Доколкото си спомням, любовникът-чужденец не означава предателство, иначе никога нямаше да си легна с теб.
Тайенд скръсти ръце.
— Това е различно. Нашите земи са съюзници. Сачака е…
Денил повдигна вежди.
— Врагът? Тя винаги ще си остане враг, ако не спрем да се отнасяме към нея по този начин.
— Но никога няма да ни стане съюзник, докато сачаканците като Ачати продължават да имат роби и да използват черна магия. — Тайенд присви очи. — Не ми казвай, че си променил мнението си по този въпрос.
Денил поклати глава.
— Разбира се, че не.
— Добре. Защото аз те наблюдавам, посланик Денил. В мига, когато се превърнеш в сачаканец, аз ще разбера. — Тайенд му обърна гръб и тръгна към люка, принуждавайки Денил да свали бързо бариерата против подслушване. — Сега вече ще си поспя както трябва.
Когато люкът се затвори над главата му, Денил се обърна и отново зарея поглед над морето.
«Да се превърна в сачаканец. Абсурд».
Но както често се бе случвало след разговорите с Тайенд, той усети как в него покълват семената на съмнението. Ами ако наистина беше така? Ачати ли бе причината? Или просто бе свикнал твърде бързо с начина на живот на сачаканците?
«В такъв случай няма защо да се тревожа. Щом се върнем в Дома на Гилдията, животът
Глава 29
Решението
Повечето ученици никога не са виждали тази стая — помисли си Лилия, докато вървеше след Сония към кабинета на Разпоредителя Оусън. — А аз съм я виждала повече пъти, отколкото би ми се искало.
Разпоредителят седеше зад бюрото си, а Черният магьосник Калън се бе облегнал на един от столовете за гости, но и двамата се надигнаха при появата на двете жени. Трети магьосник се бе скрил зад облегалката на стола, в който седеше, и също се изправи. За огромна изненада на Лилия това се оказа Директорът Джерик.
— Лилия — каза Оусън, докато излизаше иззад бюрото се и се отправяше към нея. — Как се чувстваш?
Тя примигна, изненадана от този най-обикновен въпрос.
— Добре съм, Разпоредителю Оусън — отвърна девойката. «Изморена от очакването на решението ви дали отново ще бъда заключена някъде» — добави тя на ум.
— Добре — каза той. — Както знаещ досега обсъждахме какво да те правим. С огромна радост искам да ти съобщя, че най-после взехме решение и то е одобрено от краля. — Той се усмихна. — Можеш да се върнеш в Гилдията и да завършиш обучението си.
Тя го погледна невярващо и устните ѝ бавно се разтеглиха в усмивка.
— Благодаря ви.
Лицето му стана сериозно.
— Но въпреки това има някои условия. Ще трябва отново да положиш Клетвата на ученика.
Лилия кимна, за да покаже, че е готова да го направи.
— Няма да ти бъде позволено да напускаш земите на Гилдията, освен ако не получиш разрешение от мен, Върховния повелител Болкан или Черните магьосници Сония и Калън — продължи Оусън. — Няма да ти бъде позволено да използваш черната магия, освен ако някога, в бъдеще, не бъдеш одобрена от краля за Черна магьосница. За да се отличаваш като човек, който владее черната магия, на ръкавите на мантията ти ще бъдат поставени черни ленти.
Лилия отново кимна, с надеждата, че няма да разкрие разочарованието си. Когато на
срещата с Аний тя научи за заплахата, която представляваше Скелин за нея и баща ѝ, Лилия се бе надявала да намери начин да ѝ помогне. А как би могла да го направи, когато движението ѝ бе ограничено до земите на Гилдията?
— Заради познанието ти за черната магия няма да можеш да участваш в уроците, които включват свързването на съзнания. Обучението ти в този случай ще се провежда от Черните магьосници Сония или Калън.
Лилия се опита да не пребледнее при мисълта за нови мисловни контакти, с който и да е от двамата магьосници. «Но разчитането на съзнанието ми е много по-различно от уроците, които имах някога. Въпреки това… Надявам се Сония да ме обучава. Калън е толкова строг».
— Калън предложи да ти стане наставник. Според нас това ще успокои хората, че те контролираме добре. — Оусън произнесе тези думи с по-тих глас. — Той като очакваме протести от родителите, ако останеш в жилищните помещения на учениците, ти ще продължиш да живееш при Черната магьосница Сония.