— Дориен, мислих много за… нас.
— Няма такова нещо като «нас», нали? — попита той.
Тя го погледна изненадано. Той се усмихна изнурено.
— Татко дойде да ме види. Съобщи ми добрите новини. Тилия ще бъде приета със зимния набор ученици. Калън сигурно ще поеме издирването на Скелин. «Защо не се върнеш на село?» предложи ми той.
Сония го гледаше втренчено.
— _Калън_ ще поеме издирването на _Скелин_?
Той повдигна вежди.
— Не знаеше ли? Баща ми не каза, че това е сигурно.
— He. — Тя устоя на порива да скочи от стола и да хукне право към кабинета на Оусън. «Освен ако… Ротан може да си го е измислил, за да не дава поводи на Дориен да остава за по-дълго в Имардин. Но това ми се струва малко крайно. Може би… аз така и не му разказах за чувствата на Дориен към мен, но може би той се е досетил». Тя отново погледна към Дориен.
Той се усмихна накриво.
— Татко може и да е стар, но от него все още много трудно могат да се крият тайни.
Тя се размърда на стола и прогони раздразнението си.
— Помолих го само да се погрижи Тилия да бъде приета със зимния набор.
— Защо?
Сония се насили да го погледне в очите.
— За да можеш да се прибереш у дома, ако работата с мен ти се стори непоносима, след като ти кажа, че… ами… няма такова нещо като «нас».
Той потрепна. Опита се да го прикрие, но не успя.
— И защо не може да има?
— Защото ти си женен. Защото колкото и изкушаваща да е мисълта за «нас», тя не може да ме привлече дотолкова, че да нараня Алина и дъщерите ти. И защото ако ти го направиш аз ще те намразя заради това. Ще намразя и себе си.
Той сведе поглед.
— Разбирам. Баща ми каза същото. Освен това посочи, че проблемите между нас с Алина са се появили едва след пристигането ни в Имардин. — Дориен въздъхна. — Аз бях готов да опитам градския живот. Тя не беше. — Той се усмихна виновно. — Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че наистина я обичам?
Заля я вълна от привързаност.
— Ще ти повярвам.
Той кимна.
— Трябва да опитаме отново. Така трябва. И преди сме имали несъгласия, но винаги сме ги преодолявали. — Дориен поклати глава. — Жалко, че тя те ревнува толкова много. Обикновено се държи толкова мило с хората.
Сония сви рамене.
— Не я виня за това. Дори да не беше толкова схватлива, колкото Ротан, пак щеше да се наложи да се справя с черната магия и репутацията ми на убиец.
— Спри се с тези приказки. Не забравяй, че си онова, което си избрала да бъдеш. Мантията ти може да е черна, но ти имаш сърце на лечител.
Сония наведе поглед и сви рамене.
— Е, поне ме прави да изглеждам по-висока.
Той се засмя и се изправи.
— Така, по-добре да се прибирам и да започвам да подготвям завръщането в селото. Сония също стана и двамата си смениха местата.
— Кога смяташ да потеглите?
— Няколко седмици след като Тилия бъде приета в Университета.
— Смяташ ли, че ще свикне?
Той кимна.
— Вече си е намерила приятели тук и те ще започнат заедно с нея. Ротан ще я наглежда.
— И двамата знаем, че е много добър в това.
Той се усмихна.
— Да. Лека нощ Сония.
— Лека нощ Дориен.
Когато вратата се затвори зад гърба му, Сония погледна към стола, който беше освободил. Не беше толкова болезнено, колкото се бе опасявала. За миг я жегна съжаление. «Ако Дориен не беше женен…»
Тя прогони тази мисъл, отиде до вратата, отвори я и махна с ръка на Лечителката, за да ѝ покаже, че е готова да приема пациенти.
След като облече мантията си, Лоркин приглади финия, наситено оцветен лилав плат и въздъхна със задоволство и копнеж. Колко странно успокояващо му действаше мантията. Когато се върна в новата си спалня, за да си навакса съня, той дори се изкуши, макар и за кратко, да си легне облечен.
Тя не го дразнеше така, както грубите ловджийски дрехи, но въпреки това платът бе много по-тежък от обикновените, практични облекла на Изменниците. Но той не можеше да не се наслади на наситения, тъмен цвят. Макар че боята, която произвеждаха сачаканците,
имаше нежни оттенъци и той бе започнал да открива естетичната красота на неоцветения плат, в алхимичното лилаво имаше нещо дълбоко удовлетворяващо.
«И въпреки това не би трябвало да я нося. Въобще не би трябвало да обличам мантия». Не само заради обещанието да се върне в Убежището, при Тивара, а и защото бе нарушил някои от най-сериозните закони на Гилдията. «Аз научих черната магия. Дори да са склонни да ми простят това, те ще настояват да нося черна мантия».
Той все още не беше решил кога и по какъв начин ще им го съобщи.