Когато отиде в господарската стая, Лоркин видя Мерия, която крачеше из помещението. Щом го зърна, тя се спря.
— А, Лоркин. Вече сте буден. Добре. — Тя бързо се приближи до него. — Има нещо, за което не се сетих, докато не заспахте. Това.
Тя му подаде пръстен. Кървавочервеният камък проблесна в обкова си. Сърцето му подскочи и той протегна ръка да го вземе.
— Кръвният пръстен на майка ми?
— Да. Посланик Денил ми го остави, за да мога да се свързвам с Гилдията, тъй като той взе със себе си пръстена на Разпоредителя Оусън. — Тя го погледна напрегнато. — Сигурно искате да ѝ съобщите, че сте се върнал, но може би пръстенът трябва да остане у мен. Смятате ли, че е редно?
Той се усмихна.
— Разбира се. Няма да ходя никъде, докато не се върне Денил.
Тя го погледна с облекчение.
— Радвам се да го чуя. — Мерия погледна към пръстена, после към него и се усмихна. — Сега ви го оставям. — Тя се обърна и излезе от стаята.
Лоркин седна и погледна пръстена, опитвайки се да събере мислите си. После го сложи на пръста си.
— _Майко_?
— _Лоркин? Лоркин! Всичко наред ли е? Добре ли си?_
— _Да. Всичко е наред. Можеш ли да говориш?_
— _Разбира се! Почакай… Имам пациент. Трябва само…_
Настъпи продължително мълчание.
— _Вече съм сама. Къде си? Можеш ли да ми кажеш?_
— _Намирам се в Дома на Гилдията в Арвис._
— _А не в дома на Изменниците?_
— _Не. Кралица Зарала ме изпрати тук. С нещо като мисия._
— _Кралица Зарала?_
— _На Изменниците._
— _Сега за нея ли работиш?_
— _Ща. Но тя знае, че никога не бих приел задача, която би застрашила Обединените
земи.
— _Колко предвидливо от нейна страна._
Той усети неодобрението и презрението в тона на майка си и се усмихна. Щеше да се изненада, ако не го бе доловил.
— _Ти как си? — попита той._
— _Добре. През последните няколко дни Гилдията разреши няколко проблема. Боя се, че имаме още един черен магьосник. Две ученички успели да се научат от книга. Едната го направила умишлено и използвала магията, за да убие, и подмамила другата да я научи, за да може да я обвини в убийството. Първата бе заловена и екзекутирана. Другата… тя се доказа като достатъчно почтена, за да ѝ бъде позволено да се върне в Гилдията и Университета, макар и при определени условия._
Лоркин почувства прилив на надежда. Щом Гилдията бе простила на една ученичка усвояването на черната магия заради това, че се бе доказала като почтена, нямаше ли да простят и на него, защото им е донесъл познанието за магическите камъни?
«Трябва да проявят по-голяма гъвкавост по отношение на черната магия, ако искат да използват магията за създаването на камъни — напомни си той. — Ако не го направят, аз така или иначе ще се върна в Сачака».
— _Като че ли напоследък си имала доста вълнуващи преживявания — каза той._
— _Представа си нямаш. Освен това в града имаме чуждестранен магьосник-отстъпник, който владее по-голямата част от престъпния свят. Ще ти разкажа подробностите като се прибереш_
— _Очаквам го с нетърпение._
— _И каква е тази мисия, с която те е натоварила кралицата на Изменниците?_
— _Да преговарям за съюз между тях и Обединените земи._
Сония помълча известно време.
— _Предполагам, че останалата част от Сачака не е включена в това._
— _Не._
— _Подозирам, че ни очакват още вълнуващи преживявания._
— _Да._
— _Искаш ли да предам това на Оусън и Болкан?_
— _Ла. Кралицата ме изпрати тук, защото проходът през планината не е безопасен по това време на годината. Подозирам, че ако поискам да напусна Арвис, сачаканците ще се опитат да ме спрат Принуден съм да остана тук, докато Денил не се върне и официално не ми нареди да се върна в Киралия._
— _Веднага се заемам с това. И какво породи това желание за сключването на съюз? Останах с впечатлението, че Изменниците са твърде потайни, за да търсят контакти с външния свят._
— _Така е и същевременно не е. Много е сложно. Има нещо общо с баща ми._
— _Аха. Денил ми предаде онова, което си му казал: че Акарин им обещал нещо в замяна на познанието за черната магия, но не им го е предал._
— _Обещал им е да ги научи как да изцеляват, но се върнал в Гилдията, защото искал да предупреди всички за ичаните. Зарала ми даде неговия кръвен пръстен…_
— _0! Той каза, че е направил три кръвни пръстена, но никога не ми разкри къде е третият._
— _Използвала го е, за да общува с него. Каза, че нещо му е попречило да се върне и след като дъщеря ѝ умряла, тя спряла да го използва. Някаква болест връхлетяла Изменниците и избила мнозина, и той е обвиняван за това, защото според тях лечителството е щяло да ги спаси. Но уговорката им не включвала само това. Зарала обещала на баща ми, че ще направи още нещо, но се провалила. Не ми каза какво е било, но го е пазила в тайна дори от собствения си народ. Каза, че ме изпраща да преговарям за съюз, защото това има нещо общо с някогашното ѝ обещание._