Лоркин изчака майка му да осмисли информацията.
— _Наистина бих искала да се срещна с тази жена — каза най-накрая тя._ Което бе доста неочаквано за него. Той смяташе, че тя ще каже нещо за това, че баща му е пазил много неща в тайна. «Но пък той е имал много тайни, така че сигурно има още».
— _Надявам се да мога да го уредя. Но тя е много стара. Не знам дали ще издържи до тази среща._
— _Стара, казваш? Значи трябва да е била доста възрастна, когато се е срещнала с Акарин. Знаеш ли някакви подробности от условията за сключване на съюза?_
— _Не. Шпионската мрежа сред робите е готова да ми предаде инструкциите. Трябва да ги уведомим дали и кога Гилдията ще бъде готова да се срещне с Изменниците, които ще
изберат безопасно място. Но ще ти кажа едно: докато бях там, се научих да правя скъпоценни камъни с магически свойства._
— _Денил научи за тези камъни по време на пътуването си до Дюна. Той каза, че Изменниците са откраднали познанието от туземците. Ще се радва да научи, че са ти го предали. Всъщност както и останалата част от Гилдията._
— _Разшваряла ли си с неш?_
— _Той се свързал с Оусън преди няколко дни._
— _Все още ли е при Дюна?_
— _Да._
Лоркин промърмори проклятие. Щяха да минат дни, докато Денил се прибереше.
— _Можеш ли да кажеш на Оусън да съобщи на Денил, че съм тук? И да се върне по-бързо^
— _Разбира се. Има ли нещо друго, което Изменниците биха могли да ни предложат?
— _Ами… камъкотворството няма да ни е от полза, ако нямаме източници на скъпоценни камъни и може да включва рискове, които Гилдията да не поиска да поеме. Според мен Изменниците смятат да търгуват камъни за нещо друго. Вече разполагат с първични познания по лечителство, но биха се възползвали от добри учители. Освен това могат да ни помогнат, ако Сачака отново нападне Обединените земи._
— _0, на Гилдията това много ще ѝ хареса. Има ли нещо друго? Трябва веднага да им съобщя._
— _Не мисля. Ако се сетя още нещо, ще си сложа пръстена. След няколко часа ще се свържа с теб, ако Гилдията иска да ме попита нещо._
— _Мнош добре. И, Лоркин?_
— Ща?_
— _Радвам се, че се върна. Обичам те и се гордея с теб._
— _Все още не съм се върнал, майко. Но… благодаря. И аз те обичам._
Той свали пръстена и го пусна в джоба си. Осъзна, че се усмихва, въпреки че никой нямаше да види усмивката му. «Очакват ни вълнуващи времена — помисли си той. — Добре, че имах този пръстен и мога да преговарям чрез майка ми, иначе ми оставаше само да ям, да спя и да разговарям с Мерия, докато Денил не се прибере».
Съдейки по неспирното бърборене на новата помощничка на Денил, той подозираше, че лечителката, затворена в Дома на Гилдията без много работа и компания, беше много самотна и отегчена. Макар да си бе намерила приятелки сред сачаканските жени, тя не можеше да напуска Дома на Гилдията в отсъствието на Денил.
Но Лоркин трябваше да признае, че след всичкото това време му бе приятно да разговаря с гилдиец. Хубаво щеше да е да научи по-подробно за нещата, които се случват в Имардин. И да разбере докъде е стигнало проучването на Денил след напускането на Лоркин — особено по въпроса за хранилищните камъни.
Глава 30
Изборът
Лилия се отпусна в стола, погледна към купчината книги и хартия върху бюрото си и въздъхна. Сутринта, преди първия ѝ учебен час след овладяването на черната магия, тя се беше срещнала с Директора Джерик. Той ѝ каза, че е разговарял с учителите и е събрал упражнения, практически задачи и есета, които да изравнят нивото ѝ с това на съучениците ѝ. Тъй като Лилия бе пропуснала зимните изпити, тя трябваше да се подготвя и за тях. Струваше ѝ се твърде много работа за два месеца отсъствие от Университета, особено когато се налагаше да учи не само това, а и редовните си уроци. Следващите няколко седмици щяха да бъдат изключително натоварени.
Поне щеше да учи в стаята си, където бе тихо и лудориите на съучениците ѝ нямаше да ѝ пречат. След днешните уроци тя подозираше, че ще е много благодарна за това. Останалите ученици не ѝ обръщаха никакво внимание, освен когато ѝ хвърляха мрачни, пълни с подозрение погледи. Старите ѝ приятелки показаха ясно, че вече не искат да имат нищо общо с нея. Дали накрая щяха да забравят какво бе сторила или щяха да продължат да показват неодобрението и страха си по други, далеч по-неприятни начини?