От гостната стая се разнесе приглушено тупване, което я накара да подскочи. Тя стана с разтуптяно сърце и отиде до вратата на спалнята си. Притисна ухото си към нея и внимателно се ослуша.
И потрепна при последвалото силно почукване.
— Лилия? Там ли си?
Щом чу познатия глас. Лилия грейна и отвори вратата.
— Аний!
Високата девойка ѝ се ухили, отстъпи назад и се завъртя с разперени ръце. Лилия се усмихна, когато разпозна дългото черно кожено палто, което ѝ бе изпратила като благодарствен дар. За нейно облекчение то прилягаше идеално. Всъщност така Аний изглеждаше още по-поразително от преди.
— Обожавам го — каза девойката.
— Отива ти — рече Лилия.
— Знам — съгласи се Аний, докосвайки ръкавите. Лилия се засмя на щастливата ѝ суетност — Сери ти благодари за ножовете.
— Сония ми помогна да ги избера.
Аний се засмя.
— Да, тя познава _точно_ вкусовете му. — После погледна замислено Лилия. — Нали знаещ че Сония и Сери са приятели от детинство?
Лилия поклати глава.
— Не. Знаех, че тя произхожда от някогашните коптори и че по време на нашествието е работила с Крадците.
— Да, Сери е бил основният ѝ контакт с тях. Акарин го наел да му помага в преследването на сачаканските шпиони.
— Значи през всичките тези години те са поддържали връзка?
Аний сви рамене.
— Сигурно. Когато Сери ми обясни как да стигна дотук, аз го попитах защо си е правил всичкия този труд. Той ми обясни, че доскоро Сония не е имала право да напуска земите на Гилдията — също както теб сега. Единственото място, където е можела да ходи, са били болниците.
— Какво имаш предвид под «всичкия този труд»?
Аний съблече палтото.
— Ами пътят дотук включва доста катерене, освен това тунелите напоследък често се срутват. Ако не се криеше от Скелин, той би направил нещо по въпроса. — Девойката хвърли палтото на облегалката на стола, после се поколеба и го погледна внимателно. — Проклятие. Гърбът му се е одраскал, докато съм се изкачвала насам.
Лилия седна на един от столовете, а Аний се тръсна на съседния.
— Сония ми каза, че когато Сери си тръгва, тя се прибира в спалнята си, за да не го вижда откъде минава, така че аз ще трябва да направя същото и за теб.
Аний кимна.
— Той ме посъветва да постъпим така.
— Звучи ми като че ли смяташ да го правиш редовно.
— Така е. — Аний се усмихна. — Стига да го искаш.
Лилия кимна.
— Много. Изгубих всичките си приятели. Съучениците ми не искат да говорят с мен.
Наки я няма. Мисля, че никой няма да иска да ми е приятел сега — тя вдигна ръце, показвайки черните ленти на ръкавите си, — когато знаят, че владея черната магия. Дори и да искат, родителите им ще им попречат, а и ще трябва да се притеснявам какви ли са истинските им намерения.
Аний се намръщи съчувствено.
— Няма да ти е лесно.
— Мисля, че ще продължи дори след като завърша.
— Поне Сония е готова да ти се довери. — Аний огледа стаята. — Тя има приятели, тук и извън Гилдията. Дори останалите да не го приемат за добър знак, това не трябва да се отнася за теб. Освен това трябва да знаеш… — Аний се наведе през облегалката на креслото и докосна бузата на Лилия.
Изненадана от докосването, Лилия застина. После бавно вдигна очи и срещна погледа на Аний. Изражението на жената бе замислено и напрегнато. С едно грациозно движение тя бавно се плъзна от стола си и коленичи на пода до Лилия. Ръката ѝ не се отдръпна от бузата на девойката, нито очите ѝ се откъснаха от нейните.
— Освен това трябва да знаеш и това — каза тя. Наведе се напред и целуна Лилия. Целувката бе нежна и продължителна. Очевидно не бе обикновена приятелска целувка и Лилия не можа да не отвърне. Това потвърждаваше догадките ѝ за Аний и онова, което подозираше за себе си. «Не е само Наки — помисли си тя. — Аз също съм — както и Аний. Може да сме аз и Аний».
Жената леко се отдръпна, усмихна се и се върна на стола си. Лилия не можа да не забележи самодоволното изражение на лицето ѝ.
— Знам, че е твърде скоро след Наки — каза тя. — Но реших, че трябва да знаеш. В случай че се интересуваш.
Лилия притисна длан към сърцето си. То биеше бързо. Девойката се чувстваше неспокойна и обнадеждена. Засмя се наум и погледна към Аний.
— Определено ме интересува — и въобще не е твърде скоро след Наки.
Аний се усмихна широко, но след това отмести поглед и се намръщи.
— Дори и така да е, не ми се иска Сония да влезе и да ни свари…
— Тя е на среща и след това отива право в болницата. Нощна смяна. Ще се върне чак на сутринта.
— … нито пък прислугата ѝ — додаде Аний. Тя забарабани с пръсти по облегалката на стола, после спря и се усмихна. — Кажи ми, какво знаеш за проходите под Гилдията?