— Знам, че съществуват, но никога не съм ги виждала. Никой не е допускан там.
— В такъв случай, освен ако не си решила твърдо да не нарушаваш никакви правила, бих могла да те заведа на кратка обиколка.
Лилия погледна към следите по гърба на палтото, а след това към приятелката си.
— Ами… ще си помисля.
Сония седеше с мълчаливо задоволство на стола, който Оусън ѝ беше предложил. Разпоредителят бе наредил да бъдат донесени още столове, които бе подредил по полукръг пред бюрото си. Беше настоял Калън да не стои повече облегнат на стената, което означаваше, че и Сония не трябва да стои права.
Сега двамата с Калън седяха от двете страни на Оусън и Болкан. Сония забеляза, че останалите Висши машве бяха насядали както им дойде. Обикновено Повелителите на дисциплините седяха един до друг. Тя очакваше те да говорят най-много на тази среща.
Някои неща никога нямаше да се променят.
Ротан я погледна и се усмихна. Сония му се усмихна също в отговор. Той се бе зарадвал много, когато бе научил за завръщането на Лоркин, а откакто бе разбрал, че младият мъж ще се опита да договори съюза с Изменниците и ще представи нов вид магия на Гилдията, се пръскаше от гордост. Веднъж бе въздъхнал и на лицето му се изписа тъга. Когато Сония го попита какво има, той я бе погледнал извинително. Тя потрепна, припомняйки си думите му.
«Жалко, че баща му не може да го види».
Това я накара да изпита още по-силна болка. Думите на Ротан показваха, че той е простил на бившия Върховен повелител, на което Сония не смееше да се надява.
Макар че Лоркин бе успял да впечатли останалите, тя знаеше, че той все още не е в безопасност. Действията му бяха рисковани. Дори сачаканците да не знаеха за мисията му, те щяха да го смятат за потенциален източник на информация за Изменниците. Той нямаше да е в безопасност, докато не се завърне в Киралия.
— Кралят е взел решение — обяви Оусън и се обърна към Болкан. — Върховният повелител се е срещнал с него тази вечер. Какво рече той?
— Получил е съгласието на останалите владетели от Обединените земи — каза Болкан. Сония почувства смесица от гордост и страх. Двайсет години по-рано подобен бърз съвет на Обединените земи нямаше да е възможен. Сега всички посланици на Гилдията бяха получили кръвни пръстени и можеха да общуват директно с Разпоредителя или Върховния повелител, когато беше необходимо. — Срещата и преговорите ще се проведат. Те са заявили своите условия. Съгласили са се магьосник от Гилдията да представлява Обединените земи. Кралят е оставил избора му на нас.
— Все пак съществува немалък риск — заяви Оусън. — Ако крал Амакира научи за
срещата, той ще се опита да я предотврати. Може дори да го приеме като обявяване на война, защото ние всъщност обмисляме съюз с хората, които той приема като бунтовници и предатели.
— Всеки, който бъде изпратен, ще бъде уязвим. Бихме могли да изпратим цялата Гилдия и тя пак няма да е достатъчно силна, за да се противопостави на нападението им — каза Болкан и се усмихна накриво. — Амакира едва ли ще пропусне да забележи, че изпращаме армия от магьосници към страната му. Поради тази причина решихме да изпратим само двама души.
— И все пак двама от нас имат потенциала да бъдат силни колкото цяла армия — добави Оусън.
Дъхът на Сония секна. Нима щяха да изпратят и двамата с Калън? Щяха да оставят Киралия беззащитна? Лилия бе твърде неопитна и необучена…
— Ще изпратим един черен магьосник и помощник — каза Болкан. — Помощникът трябва да е готов да предложи при нужда магическата си сила. Тъй като съществува риск при нападение съзнанията на двамата магьосници да бъдат разчетени, помощникът не може да бъде Висш маг или да знае повече от необходимото за това пътуване. Черният магьосник ще носи пръстена на лорд Лейдън, който блокира разчитането на съзнанието.
Оусън се усмихна леко.
— Така че както виждате, нашият избор е стеснен между двамата черни магьосници.
— Той погледна Сония и Калън. — Готови ли сте да приемете тази роля?
— Да — отвърна Сония. Калън отговори едновременно с нея.
Оусън огледа останалите присъстващи.
— Тогава решението зависи от нас. Ще попитам всеки един от вас за предпочитанието му. Лейди Винара?
Сония стоеше замръзнала на мястото си, докато Висшите матове обсъждаха, понякога доста откровено, защо предпочитат нея или Калън за представители. Тя не се изненада, когато лорд Гарел безцеремонно повдигна въпроса за решението ѝ да научи черната магия и отказа ѝ да се подчини на Гидията, което бе довело до изгнанието ѝ. Останалите не възразиха, но и не се съгласиха, като продължиха да обсъждат други проблеми, сякаш онова, което беше казал, нямаше никакво значение. Към края на обсъжданията тя не бе сигурна кой от тях двамата с Калън получава одобрението на мнозинството Висши машве.