Выбрать главу

— Според мен обсъдихме всички въпроси — рече Оусън. — Сега ще гласуваме. Онези, които подкрепят Черната магьосница Сония за представител на Обединените земи в тези преговори, да вдигнат ръка.

Сония преброи ръцете. Тя забеляза, че някои, които бяха говорили срещу нея, са променили мнението си, и обратното. Вдигнатите ръце бяха с една по-малко от свалените.

Сония усети как сърцето ѝ заби още по-бързо от вълнение и тревога. Оусън се обърна към Върховния повелител Болкан.

— Променихте ли мнението си?

Болкан погледна към Сония и поклати глава.

— Моят глас и гласът на Върховния повелител са в подкрепа на Сония — обяви Оусън. — Което отвежда гласуването в нейна полза. — Той я погледна и се усмихна мрачно. — Поздравления.

Тя кимна, твърде развълнувана, за да може да говори. Макар да се беше надявала да я изберат, за да може да види и защити Лоркин колкото се може по-скоро, отговорността за представляването не само на Гилдията и Киралия, но и на всички Обединени земи, бе задушаваща. Както и мисълта за завръщането в Сачака, макар и не като изгнаница, преследвана от ичаните.

«След всичко, което казах на Дориен за това, че искам да съм лечител, аз се заех със задача, която включва използването на черна магия. Но не за да убивам. Онзи, който ще ми даде силата си, ще го направи доброволно, с надеждата, че аз няма да я използвам, за да убивам».

— Трябва да се обсъдят някои подробности и да се подготвите — каза им Оусън и се изправи. — Черната магьосница Сония ще потегли скоро, но не очаквам да е по-рано от няколко дни. Може би дори няколко седмици. Лоркин ще трябва да предаде решението ни чрез шпионската мрежа на робите и да чака отговор. Остава въпросът и за избора на помощник, но това изисква допълнителни обсъждания и консултации. Благодаря ви за предложенията и съветите. Не трябва да ви напомням, че всичко това трябва да остане в тайна. Лека нощ

Когато магьосниците се изправиха, Болкан пристъпи напред и докосна Сония по рамото.

— Останете — промърмори той.

Тя кимна, изненадана. Когато всички Висши матове, с изключение на Оусън и Болкан напуснаха кабинета, тя се строполи в стола си с въздишка.

— Не съм сигурен дали трябва да ви поздравя или не — каза ѝ Оусън, след като седна в креслото си.

Сония се усмихна накриво.

— Насърчена съм, дори поласкана, че пожелахте да ме натоварите с тази задача. Особено след като се провалих в последната, която ми възложихте.

Оусън се намръщи, но после повдигна вежди.

— Залавянето на Скелин? — Той сви рамене. — Това е по-трудно от настоящата ви

задача.

— Кой ще се заеме с него?

— Най-вероятно Черният магьосник Калън — каза ѝ той. — Връзките ви ще се съгласят ли да работят с него?

Сония се замисли.

— Да, мисля, че ще се съгласят. Нямат голям избор. Мога ли да направя едно предложение?

Той кимна.

— Разбира се.

— Докато търсеше Наки, Лилия се сприятели с една от верните служители на връзката ми. Тъй като Калън е неин наставник, всички ще спечелят ако Лилия му стане помощничка — или поне една от помощниците му.

Оусън се замисли и кимна.

— Ще го обмисля и ще го предложа на Калън. Щом действа по негова заповед, тя няма да наруши никое от ограниченията си.

Сония се опита да си представи срещата на Сери с Калън, но не успя. Опита се да не потрепне.

«Съжалявам, Сери, но не мога да бъда на две места едновременно. Калън поне е съвестен и работлив. Сигурен съм, че накрая ще открие Скелин». Тя се зачуди дали има нещо, което би могла да направи, за да му помогне.

— А сега имате ли някого предвид за ваш помощник?

Тя насочи вниманието си към новата задача, замисли се и кимна.

Навсякъде беше осветено от лампи. Докато «Инава» се изравняваше с дока, робите на палубата започнаха да хвърлят въжетата на онези на брега. Застанал встрани, Денил гледаше към града. Нямаше кой знае какво да се види. Тъй като повечето сгради в Арвис бяха едноетажни, гледката от еднообразни покриви бе доста скучна.

— Ах, погледнете — каза Ачати. — Каретата от Дома на Гилдията е пристигнала. Мислех да ви откарам с моята.

Денил погледна към сачаканеца и се намръщи загрижено.

— Може би за вас е по-добре да си отидете направо вкъщи. Все още изглеждате изморен.

Ачати се усмихна.

— Малко съм, но не заради свръхизползването на сила. Пътуването ме изморява повече от преди. Както знаете, снощи не можах да спя много добре.