В очите му проблесна развеселена искра. Денил се усмихна и погледна встрани. След като бурята бе отминала, корабът им спря край едно имение, което принадлежеше на приятел на Ачати. Всички се бяха стоварили в леглата си и бяха спали до късно на следващия ден, след което решиха да отпътуват рано на сутринта, за да избегнат нощното плаване. Но дори в този случай липсата на попътен вятър означаваше, че щяха да пристигнат късно в Арвис.
Имението беше луксозно. Денил не се изненада, когато Тайенд реши, че домакинът им може би разполага със стоки, които да търгува с Елийн и настоя Ачати да му помогне при обсъжданията на този въпрос, които продължиха до късно през нощта.
— Като че ли тук ще се разделим — каза Тайенд, излизайки през люка. Той се огледа, после се обърна към Ачати и се усмихна. — Благодаря ви, ашаки Ачати, за организирането на това приключение.
Ачати наведе леко глава по киралийски обичай.
— За мен е удоволствие и чест — каза той.
— Ще се видим ли скоро в Дома на Гилдията?
— Надявам се — отвърна Ачати. — Първо ще докладвам на моя крал и ще се погрижа за възникналите в мое отсъствие въпроси, разбира се. Стига някой от тях да не касае по някакъв начин и вас, ще ви направя приятелско посещение веднага, щом се освободя.
Капитанът се приближи до тях и им каза, че вече могат да слизат. Те минаха през пристанищните формалности, докато разтоварваха багажа им, след което се отправиха към каретите си.
Щом се настаниха в каретата от Дома на Гилдията, Тайенд изведнъж се умълча. Денил се зачуди дали да не подхване разговор, но елийнецът изглеждаше потънал в мисли. Двамата гледаха мълчаливо стените на Арвис, покрай които минаваха.
Когато най-накрая свиха към портата на Дома, Тайенд си пое дълбоко дъх и въздъхна. Погледна към Денил и се усмихна.
— Е, това беше интересно приключение. Сега мога да кажа, че съм посетил шест земи, макар че Дюна всъщност не е точно държава.
Денил поклати глава.
— Не е, но подозирам, че може да се разглежда като такава. Атаките така и не са успели да установят пълен контрол над нея — а и като че ли не желаят това.
Тайенд отвори вратичката на каретата и изскочи навън. Денил го последна,
забелязвайки робите, които лежаха по очи на земята.
— Станете — нареди им той с изморен глас. — Заемете се със задълженията си.
Робът-портиер забърза към входа и ги въведе в сградата. Двамата се запътиха към Господарската стая и влязоха вътре. Лечителката Мерия ги очакваше… заедно с още един магьосник. Денил погледна към алхимика и зяпна от изненада.
— Лоркин!
Младият магьосник се усмихна.
— Посланик. Нямате представа колко се радвам да ви видя. Как мина пътуването ви? Денил пристъпи напред и здраво разтърси ръката на Лоркин.
— Сигурно не може да се сравни с вашето. Нямате представа аз колко се радвам да ви
видя.
Лоркин се ухили.
— О, сигурно мога да се досетя. Искате ли да се измиете и да се нахраните, преди да ви предам новините?
Денил отиде до един от столовете и седна. Лоркин се засмя.
— Приемам това за «не».
— Ако нямате нищо против — каза Тайенд, — аз бих искал да се измия и да се нахраня. Сигурен съм, че можете да ми разкажете всичко по-късно.
— Разбира се — отвърна Денил. — Кажи на робите да приготвят нещо и за двама ни.
Елийнецът забърза по коридора към стаята си. Когато Лоркин и Мерия седнаха на местата си, Денил забеляза, че и двамата гледат разтревожено.
— Добри ли са новините или лоши?
Лоркин се усмихна сухо.
— И от двата вида. Лошата е тази…
Той подаде на Денил едно писмо. Забелязвайки, че печатът на сачаканския крал вече е счупен, Денил отвори писмото и се зачете.
Почувства как го полазват студени тръпки.
— Така — рече той. — Той ви забранява да напуснете страната и ви информира, че ще ви повика на среща веднага щом се върна. В това има смисъл. Прекарали сте месеци наред с бунтовниците, така че кралят иска да узнае всичко, което сте научили.
— Нали не очаквате от мен да му кажа всичко?
— Не, освен ако Гилдията — не, нашият крал — не ви нареди да го направите.
Лоркин го погледна разтревожено.
— Той може ли да ми попречи да си тръгна? Трябва ли да се срещна с него?
— Зависи до каква степен е готов да подложи на изпитание мира между нашите страни. — Денил се намръщи. — Всъщност фактът, че вие отидохте да живеете при бунтовниците, вече го постави на изпитание. Ако пренебрегнем желанието му и ви изпратим у дома, това ще е още по-голяма обида.
— Какво да правим, тогава?