Според ашаки Ачати стените бяха кухи и съдържаха прикрити отвори, от които можеха да се изстрелват стрели по нежелани посетители. Денил не виждаше никакви дупки и люкове, но подозираше, че до нишите, които бяха разположени на равни разстояния и в които бяха поставени красиво изработени вази, можеше да се стигне и отвътре, като се счупи стената в дъното. Представяйки си подобен сценарий, той се зачуди дали воините, които се криеха във вътрешните тунели, щяха внимателно да преместят ценните съдини или просто щяха да ги прегазят.
Другата разлика между скромното сачаканско имение и дворецът беше, че коридорът стигаше до _наистина_ огромно помещение. Денил влезе в голямата зала и хладният въздух го накара да настръхне. Стените, подът и множеството колони, които подкрепяха тавана, бяха изработени от полиран бял камък, както и тронът.
Който беше празен.
Денил забави крачка и се приближи към каменния стол, опитвайки се да не изглежда уплашен или разтревожен от отсъствието на монарха, който го бе призовал. Както винаги, в стаята имаше неколцина сачаканци: групичка от трима мъже вляво и един самотник вдясно.
Всички бяха облечени с богато украсените къси жакети върху обикновени ризи и панталони — традиционното официално облекло на сачаканските мъже. И всички гледаха Денил.
В тишината и спокойствието в залата отекнаха бавни, твърди стъпки. Вниманието на всички се насочи надясно. Четиримата сачаканци се поклониха дълбоко, когато крал Амакира мина покрай тях. Денил се отпусна на едно коляно — киралийския начин за изразяване на почит към краля.
— Изправете се, посланик Денил — каза той.
Денил се изправи.
— Поздрави, крал Амакира. За мен е чест да бъда призован отново в двореца.
Погледът на стария крал бе остър, а лицето му изглеждаше замислено и развеселено, сякаш обмисляше нещо.
— Елате с мен, посланик Денил. Искам да обсъдя с вас нещо, за което ще е необходима по-удобна обстановка.
Кралят се обърна и излезе от страничния вход. Денил го последва на няколко крачки, тъй като не бе поканен да върви до него. Двамата се озоваха в някакъв коридор, прекосиха го и влязоха през отворена им от един страж врата в по-малка стая. Обзавеждането и украсата отново представляваха една по-богата версия на типичния сачакански дом. Столовете бяха по-големи и изкусно украсени. Шкафовете бяха толкова големи, че сигурно бяха сглобени в самата стая, защото вратата, през която можеха да минат двама души, бе твърде малка за тях. Възглавниците на пода бяха обшити с толкова много кристали, че според Денил едва ли бяха удобни; той подозираше, че седенето върху тях може би щеше да причини разкъсвания на дрехите и кожата.
— Това е стаята за аудиенции — каза му Амакира. Той седна на един стол и му посочи друг. — Седнете.
— Великолепна е, ваше величество. — Денил седна и огледа гоблените и ценните предмети, подредени в нишите в стените и в шкафовете. — Прекрасен пример за сачаканските умения и артистичност.
— Така каза и вашият приятел, посланикът на Елийн. Той бе особено впечатлен от стъкларията.
Раздразнение последва изненадата му Как бе успял Тайенд да си уреди аудиенция при краля, след като бе пристигнал едва преди няколко дни? «Предполагам, че той е първият посланик извън Гилдията, който е пристигнал в Сачака, докато аз съм просто поредният Посланик на Гилдията». Денил се насили да кимне, с надеждата, че е успял успешно да прикрие ревността си.
— Посланик Тайенд харесва особено много ярко оцветени, претрупани предмети.
— Как е той? Настани ли се вече?
Денил сви рамене.
— Рано е още да се каже, а и ние бяхме твърде заети, за да разменим нещо повече от поздрави.
Кралят кимна.
— Разбира се. Намирам го за забавен и проницателен. Сигурен съм, че човек с неговия чар и ентусиазъм ще спечели голяма популярност сред ашаките.
— Убеден съм в това — отвърна спокойно Денил. Той си спомни разговора си с Ачати по време на завръщането им от издирването на Лоркин: «Ние се стараем да проучим всичко за посланиците, които ни изпраща гилдията. А и вашият избор на компаньон не е тайна в Имардин». Кралят сигурно знаеше, че Тайенд е бившият любовник и другар на Денил. Както и Ачати. Но кой още знаеше? Дали всички могъщи мъже в Сачака знаеха за тях? В такъв случай сигурно нямаше да се притесняват от предпочитанията на Тайенд към мъжете — защото той бе засипан с предложения за вечери, точно както се бе случило с Денил при пристигането му.
Макар сега Ачати да бе съветник на Тайенд по същия начин, както преди за Денил, той винаги пристигаше по-рано в Дома на Гилдията, за да може двамата с Денил да прекарат известно време в разговори. Дори когато Тайенд се включваше, Ачати обръщаше повече внимание на Денил.