«За което съм му много благодарен. Но той може би има други причини да се опитва да ме накара да се почувствам по-добре заради това, че съм засенчен от Тайенд. Може би иска да ми покаже, че интересът му не се е прехвърлил върху Тайенд. Да ми напомни за предложението си».
Ачати все още не го беше попитал дали пристигането на Тайенд означава, че връзката му с Денил се е възобновила. «Не знам какво да му отговоря, ако попита. Не смятам, че сме официално разделени. Но сега, когато той е тук… усещането е като да сме. Тайенд не се държи така, сякаш сме заедно».
Денил бе приел поведението му като условен знак. Или може би Тайенд пръв бе приел неговото поведение като знак?
Първото нещо, което изпита при пристигането на Тайенд, бе раздразнение. За да го прикрие, Денил се постара да се държи колкото се може по-учтиво и официално, като един посланик към друг. Тайенд постъпи по същия начин и това накара Денил да закопнее по някогашните им закачливи, фамилиарни отношения. «Макар и през последните години да бяха гарнирани с негодувание».
— Накарах хората ми да потърсят подходящи помещения за елийнския посланик — каза кралят. — Това може да отнеме няколко месеца. Междувременно има ли някакви причини от политическо естество, които да попречат на оставането му в Дома на Гилдията?
Денил се замисли, след което поклати глава.
— Не. — «Макар понякога да ми се иска да има…»
— Ако се появи нещо, не се колебайте да съобщите на ашаки Ачати. Той ще извърши необходимите приготовления.
— Благодаря ви.
— Така, а сега да преминем към въпроса, който бих искал да обсъдим, посланик Денил. — Изражението на краля стана сериозно. — Получавали ли сте съобщения от лорд Лоркин?
— Не, Ваше величество.
— Можете ли да се свържете с него?
— Едва ли. — Денил се замисли. — Може би със сътрудничеството на Изменниците. Бих могъл да проверя дали някой от робите.
— Не, не мога да им се доверя. Имам предвид директна връзка с Лоркин.
Денил поклати глава.
— Не и тайна. Единственият начин да се свържа с него без помощта на Изменниците е мисловното общуване — а така всички магьосници могат да чуят разговора ни.
Кралят кимна.
— Искам да намерите начин. Ако имате нужда от сачаканска помощ — имам предвид не тази на Изменниците — Ачати ще я уреди.
— Оценявам загрижеността ви за лорд Лоркин — каза Денил. — Той ме убеди, че се е присъединил към тях по собствено решение.
— Въпреки това искам да установите връзка — каза твърдо кралят и погледна Денил, без да мига. — В замяна на помощта на хората ми за освобождаването на бившия ви асистент, аз очаквам да ми предадете всяка информация за Изменниците. От сътрудничеството между нашите два народа трябва да печелят и двете страни.
Денил изтръпна. «Той иска Лоркин да му бъде шпионин». Магьосникът запази неутрално изражение на лицето си и кимна.
— Да, така е. — «Съгласявай се с него, но не давай никакви обещания», каза си той. — Лоркин знае, че присъединявайки се към Изменниците, може да създаде политически проблеми на Гилдията, затова предложи официално да го изключим. Гилдията е готова да го направи, с голяма неохота, разбира се. Не ни се иска да прибързваме с това решение, всъщност изобщо не желаем да го направим, освен ако не е абсолютно необходимо. Причината да ви го кажа е, че, възможно е да нямаме средства да го принудим да ни сътрудничи.
— Изменниците са дали знак, че никога няма да му позволят да напусне базата им —
каза кралят. — На мен това ми прилича на затвор. Той може да е бил принуден да ви каже, че по своя воля се е присъединил към тях. Изненадан съм, че Гилдията ще остави нещата такива, каквито са.
— Лоркин се е свързал с майка си чрез кръвен пръстен малко преди да се срещне с мен, за да я увери, че ще се присъедини към тях доброволно. Тя не е усетила следи от лъжа или страдание. След това той ми предаде кръвния пръстен — добави Денил. — За да мога да ѝ го върна.
— Изненадан съм, че майка му е приела решението му.
— Била е разстроена, естествено — но не до такава степен, че да пристигне в Сачака, за да го прибере у дома.
Кралят се усмихна.
— Жалко, че не е запазил пръстена.
— Предполагам, че не е искал да рискува попадането му в ръцете на Изменниците.
Кралят се размърда на стола си.
— Искам да положите усилия за установяването на безопасна връзка с него, посланик Денил.
Магьосникът кимна.
— Ще направя каквото мога.
— Знам. Повече няма да ви задържам. — Кралят се изправи, последван от Денил, и му даде знак, че може да върви до него по обратния път. — Съжалявам, че се получи такава ситуация. Трябваше да предположим, че в един определен момент Изменниците ще насочат вниманието си към Гилдията. Но се радвам, че асистентът ви е жив и в сравнителна безопасност.