— Благодаря ви, Ваше величество. Аз също.
Двамата стигнаха до вратата и излязоха в коридора.
— Как се чувства новата ви асистентка, лейди Мерия?
Денил се усмихна мрачно.
— Добре, и се адаптира много бързо. «Вече се отегчи от липсата на работа — искаше да добави Денил. — Може би… може би трябва да я накарам да открие начин да се свържем с Лоркин».
Кралят поклати глава.
— Бях препоръчал да не изпращат жена за ваш помощник, тъй като тя ще има проблеми при общуването със сачаканските мъже, но освен това бях предположил, че жената ще представлява по-вероятна цел за Изменниците, а се оказа, че греша. Може и да бъркам за успеха на лейди Мерия.
— Ваше величество несъмнено е прав и за други неща, затова аз винаги ще се вслушвам в мъдрите му слова, особено когато става въпрос за сачаканските въпроси. По тази причина ѝ възложих задачи, които не изискват общуване със сачаканците.
Кралят се засмя.
— Вие сте умен мъж. — Той се спря до вратата, която водеше към тронната зала и махна с ръка на Денил да продължи напред сам. — Довиждане, посланико.
— За мен беше чест и удоволствие да се срещна с вас, Ваше величество. — Денил се поклони. Кралят се отдалечи, а магьосникът се обърна и влезе в голямата зала.
«Сега поне имам задача за Мерия. Макар да е доста жестоко от моя страна да я натоварвам с такава безнадеждна работа, като намирането на начин да се свържем с Лоркин, без да използваме Изменниците. Но тя и без това не се интересува от моите проучвания, а и аз не мога да я изпратя сама да рови из частните библиотеки на атаките».
Не че някой го беше канил да посети библиотеката му. По отношение на проучванията си, Денил не бе стигнал доникъде.
Сония прехвърли кошницата със спално бельо в другата си ръка и придърпа качулката си по-ниско над лицето. Макар че валеше и мразът във въздуха подсказваше за приближаването на още по-сурови дни, тя се чувстваше страшно добре. Може би един ден щеше да ѝ омръзне да обикаля предрешена из града, но засега тя се наслаждаваше с цялата си душа на свободата си.
Недалеч от болницата се намираше перачницата, която поемаше по-голямата част от прането им. Беше минало доста време, откакто се бе договорила със собственика, а оттогава помещението бе преминало през няколко други ръце. Обикновено прането се носеше от помощниците, затова имаше малка вероятност някой в перачницата да я разпознае — освен ако не беше лекувала него или някой от семейството му.
Тя влезе през отворената врата и побърза да остави кошницата. Нямаше нужда да разговаря с никого, а и персоналът тук беше свикнал помощниците в болницата винаги да бързат. В съседство се намираше магазин за сладкиши и Сония влезе в него. Тя си купи кесия със сушени плодове пачи и каза паролата. Възрастната жена зад щанда ѝ посочи към вратата, която водеше към тесен коридор.
След няколко крачки тя стигна до друга врата и почука. Броят на почукванията беше уговорен още преди няколко седмици. Отвътре някой извика паролата и тя влезе в малка стая, разделена на две от тясно бюро.
— Поздрави. — Иззад бюрото се надигна едър мъж и ѝ се поклони, доколкото му позволяваше тясното пространство. — Очакват те.
Сония кимна и отиде до една странична врата — трябваше да заобиколи бюрото, за да стигне до нея. Отвори я с магия, отиде до стълбата и заключи вратата зад себе си, като спусна допълнителна магическа преграда.
Мъжът в малката стая работеше за Сери. Доколкото бе известно на Сония, той бе съпруг на жената от магазина за сладкиши и отговаряше за събирането на дълговете. Сония се спусна по късата стълба и влезе в стая, която не беше много по-голяма от горната и бе обзаведена само с два стола. В единия седеше Сери, а Гол и Аний стояха прави. Сония отметна качулката си и се усмихна на стария си приятел и неговите телохранители.
— Сери. Гол. Аний. Как сте? На какво се хилиш, Сери?
Сери се засмя.
— Винаги е приятно да те види човек облечена в нещо различно от черната ти мантия.
Тя му обърна гръб и погледна към Аний и Гол. И двамата свиха рамене. Изглежда като че ли им беше студено. В стаята определено си беше мразовито. Сония извлече малко магия и я изпусна навън във вид на топлина. Двамата телохранители се намръщиха, огледаха се, след което замислено погледнаха магьосницата. Тя им се усмихна и седна.
— Надявам се, че имаш някои идеи как да накараме Скелин да разкрие колко далеч се намира от града — рече тя, поглеждайки към Сери. — Защото аз нямам.