Той поклати глава.
— Нито една, която да не зависи от хората, на които вярвам, или която би рискувала живота на мнозина. Изгубих твърде много съюзници. Дори онези, с които работя, се възползват от проблемите ми. Гол има няколко предложения за работа.
— Аз също — каза Аний. — Днес следобед. Което всъщност ми подсказа една идея.
Всички се обърнаха към нея. Дъщерята на Сери изглеждаше твърде млада за телохранител. Но пък напоследък Сония чувстваше, че повечето ученици, които завършваха, изглеждаха твърде млади, за да бъдат смятани за отговорни възрастни.
— Говори — каза Сери.
— Ами ако приема някое от предложенията? — рече Аний с грейнали очи. — Ако се престоря, че ми е писнало да работя за теб и реша, че няма да стигна доникъде, ако работя за най-малко влиятелния Крадец в града? Бих могла да приема работата и да шпионирам за теб.
Сери погледна дъщеря си. Изражението на лицето му не се промени, но Сония предусети промените в настроението му: ужас, страх, предпазливост, пресметливост, вина.
— Няма да ти се доверят достатъчно, за да ти дадат пост, където да научиш нещо полезно — каза той на Аний.
«Защо просто не ѝ откаже?» — зачуди се Сония. Но после Гол погледна предупредително Сери. «Той знае, че Сери трябва да действа внимателно. Може би ако просто я отреже, вероятността Аний да му се противопостави ще е много по-голяма» Също както Лоркин се опъваше на Сония от време на време.
Аний се усмихна.
— Ще го направят, ако те предам — каза тя. — Примерно бих могла да кажа на някого къде да те намери. Ти ще знаеш, разбира се, и ще си подготвиш план за бягство.
Сери кимна.
— Ще го обмисля. — Той погледна към Сония. — Научихте ли нещо интересно от Лорандра?
При споменаването на майката на Скелин, която бе затворена в Купола, Сония потрепна.
— На някои от Висшите магове не им допада да разговарям с жената и подозирам, че Разпоредителят Оусън ме допуска там, само защото смята за жестоко никой да не говори с нея. Калън ни каза, че тя не знае къде се намира Скелин, затова не виждат смисъл да я разпитвам. Те не могат да разберат, че разчитането на съзнанието си има своите ограничения и че ако я подтикна правилно, тя би могла да предположи къде се намира синът ѝ. Съмнявам се, че някога ще получа разрешение сама да разчета съзнанието ѝ. — Тя поклати глава. — А аз само ѝ говоря. Тя не обелва нито дума.
— Не се отказвай — посъветва я Сери. — Дори ако ти се струва абсурдно да ѝ задаваш непрекъснато едни и същи въпроси. Това е един от начините да изтощиш човек.
Сония въздъхна и кимна.
— Освен ако аз не се изтощя първа.
Той се усмихна мрачно.
— Никой не е казал, че разпитите са нещо лесно. Но не ти си затворена в килия.
Накрая ще ѝ омръзне да гледа онези каменни стени.
— Нямаме друг избор. От известно време се обсъжда строежът на затвор някъде в земите на Гилдията, но това ще отнеме няколко месеца.
— Защо просто не блокирате силата ѝ?
— По същата причина, поради която не искат да разчитат съзнанието ѝ. Това ще обиди народа ѝ.
Сери повдигна вежди.
— Тя наруши законите на нашата земя и заговорничеше заедно със сина си да превземе подземния свят в града и да пороби магьосниците. И Гилдията се тревожи, че ще обиди народа ѝ?
— Да, абсурдно е. Обаче предполагам, че след като блокираме силите ѝ, тя изобщо ще спре да ни сътрудничи.
— Но може да стане точно обратното, ако ѝ кажеш, че може да премахнете блокадата по-късно.
Сония погледна укорително Сери.
— Искаш да я излъжа?
Той кимна.
— Вие от Гилдията сте твърде придирчиви — каза Аний. — Всичко щеше да става много по-лесно, ако не се притеснявахте за спазването на разни закони, лъгането на враговете ви и обиждането на хората.
— Като че ли животът на един Крадец е по-различен — възрази Сония.
Аний се поколеба.
— Предполагам, че е така, но вашите закони ви принуждават непрекъснато да сте едни такива мили. Никой не очаква от Крадците да са мили.
— Не. — Сония се усмихна. — Но представяш ли си колко ще са различни Обединените земи, ако магьосниците не са принудени да бъдат мили?
Аний се намръщи, отвори уста, но после я затвори.
— В съзнанието ми просто се появи думата «Сачака» — промърмори Гол.
Младата жена кимна.
— Разбирам какво имаш предвид. Но може би понякога се налага да си не чак толкова мил, за да избегнеш случването на нещо наистина гадно. Като например Скелин да поеме контрола над града.
Аний погледна очаквателно към Сония. Магьосницата потисна въздишката си. «Тя има право». После погледна към Сери.