Но ярките ѝ очи бяха прями и погледът — остър, а Стойката ѝ излъчваше увереност и властност. Той притисна длан към гърдите си и зачака отговор, както му бяха казали да постъпи, когато за пръв път се бе озовал в нейно присъствие.
Тя махна презрително с ръка.
— Не си правя труда да спазвам официалностите в собствения ми дом, лорд Лоркин. Твърде съм стара и изморена. Моля, седнете. — Тя отстъпи назад и с очевидна трудност бавно започна да се отпуска върху стола. Той машинално пристъпи напред, за да ѝ помогне, но рязко се спря, защото не бе сигурен дали е подходящо да я докосва.
— Чакай да ти помогна, Зарала — сгълча я Пелая нежно, докато бързаше да подкрепи
възрастната кралица.
— Добре съм — отвърна Зарала. — Само съм малко бавна.
Щом се настани, кралицата посочи съседния стол и Лоркин седна. Младата жена се скри в съседната стая. Кралицата го изгледа замислено.
— Как ти се струва животът в Убежището?
— Чудесно място, ваше величество — започна той. — Аз…
— Никакви официалности — прекъсна го кралицата и го заплаши с пръст. — Наричай ме Зарала.
Той кимна.
— Зарала. Красиво име.
Тя се ухили.
— Обичам ласкателствата. Но те няма да ти помогнат. Твърде стара съм, за да ми влияят подобни неща. Ала ако случайно ти харесва да го правиш, не спирай.
— Харесва ми — отвърна Лоркин. — А ако случайно и на теб ти харесва, аз няма да откажа — додаде бързо той.
За негово облекчение тя се засмя.
— Хайде. Разкажи ми как я караш.
— Изненадан съм от щедростта и приятелското отношение на Изменниците. Хората ти ме приеха, дадоха ми храна и убежище, и задължения, които да ме карат да се чувствам полезен.
— И защо това трябва да те изненадва?
Лоркин сви рамене.
— От хора, които са толкова потайни, очаквах да мине доста време, преди да ме приемат.
Тя го погледна.
— Нали знаещ че не си напълно приет? Мнозина те харесват, оценяват какво направи за Тивара, но никой не е толкова глупав, че да ти се довери.
Той кимна и срещна погледа ѝ.
— Да, усещам го. Това е напълно разбираемо. И съм доста изненадан, че не го показват по-ясно.
— Докладваха ми само за неколцина души, които не харесват лично теб, в повечето
случаи не им допадаш по принцип.
Той я погледна.
— Заради баща ми.
— Да — и заради смъртта на Рива. — Веселото ѝ настроение изчезна напълно. Бръчките около очите ѝ се задълбочиха. — Искам да знаещ че не те обвинявам за онова, което направи баща ти. Абсурдно е да се смята, че детето е отговорно за постъпките на родителите си.
— Аз… Радвам се да го чуя.
Тя се наведе напред и го потупа по коляното.
— Сигурно. Иначе досега да си мъртъв. — Веселата нотка отново се промъкна в гласа и очите ѝ, и той се усмихна.
— Освен това вече не съм обидена и на баща ти — каза му тя, отмествайки поглед от него и лицето ѝ отново стана сериозно. Сериозно и тъжно. — Въпреки че изгубих дъщеря си заради болестта, която можеше да бъде излекувана. Не постъпихме както трябва. Нещо в баща ти ме убеди, че е почтен човек. После реших, че съм сбъркала, но сега си мисля, че може би не съм. Просто не успях да проумея, че лоялността му е насочена другаде.
— Към Гилдията? Киралия? — предположи Лоркин.
Кралицата го погледна.
— Ти не знаеше за сделката, нали? — попита тихо тя.
Той поклати глава.
— Бях ужасен, когато научих, че е сключил такава сделка и не я е спазил.
— Умрял е, преди да се родиш. Предполагам, че не е имал възможността да ти разкаже.
— Но и майка ми никога не го е споменавала. Тя също не е знаела.
— Защо си толкова сигурен?
— Тя беше решена да ми попречи да дойда в Сачака. Ако имаше доказателство, че Изменниците представляват опасност за мен, тя щеше да го използва.
— Липсва ли ти?
Погледът ѝ беше прям. Той кимна.
— И въпреки това част от мен иска… иска…
— Да живее собствения си живот? Да взима свои решения?
Той кимна. Тя посочи с жест стаята и всичко отвъд нея.
— И ето те тук, затворен в Убежището.
— Приятно място за затваряне.
Тя се усмихна одобрително.
— Надявам се да продължиш да мислиш така. — Усмивката ѝ отново угасна. — Защото животът тук може да се промени. Аз съм стара. Не мога да съм сигурна кой ще ме наследи. Всички знаят, че предпочитам Говорителката Савара за следваща кралица, а тя те харесва, но това не означава, че хората ще гласуват за нея. Със сигурност няма да го направят, ако започнат да поставят под въпрос решенията ми. — Тя го посочи с пръст. — Като например да пусна в Убежището киралийски магьосник, който се е оказал твърде любопитен.