«И Сери трябва да я излъже».
Пазачите, които стояха от двете страни на вратата, изглеждаха отегчени и раздразнени, но щом я видяха, че се приближава, се изпънаха и ѝ кимнаха почтително. И двамата бяха мъже от Домовете, отбеляза тя. Досега не бе виждала нито един магьосник от нисшите съсловия да стои на стража. Може би Разпоредителят Оусън не вярваше, че ще могат да охраняват майката на един Крадец? Не можеше да е толкова наивен да си мисли, че магьосниците от висшите съсловия са имунизирани срещу изнудване или подкупи. Тя спря и кимна към вратата.
— Кога сте я отваряли за последен път?
— Преди три часа, Черна магьоснице Сония — отвърна по-високият магьосник.
— Получихте ли инструкциите на Разпоредителя Оусън?
Той кимна.
— Добре. Пуснете ме вътре.
Двамата магьосници впериха съсредоточено погледи във вратата. Вместо да се отвори, тя бавно се плъзна навън, леко се завъртя настрани и се облегна на стената на Купола. Вътре беше тъмно. Лорандра разполагаше с достатъчно сила, за да освети затвора си, но дори и да я използваше, тя винаги угасяше светлинката, щом чуеше, че вратата се отваря. Сония си пое дълбоко дъх, създаде светлинно кълбо и го изпрати напред, преди да влезе.
Жената седеше на тясното легло в средата на стаята, както обикновено. Сония се спусна по полегатия под и се спря на няколко крачки от нея. Жената я погледна с безизразно лице, но очите ѝ бяха мрачни и враждебни.
Сония се зачуди какво да каже. Досега се бе опитвала да ѝ зададе въпросите, които я интересуваха най-много, като ги смесваше с други. Откъде идва роетът? От тяхната родина ли? Как се произвежда? Защо Лорандра си е купувала книги за магия? Успяла ли е да намери много? Къде се намират те сега? Защо Скелин смята, че Гилдията може да бъде подмамена да повярва, че Форли, нещастната жена, използвана от него като фалшива отстъпничка, за да попречи на Гилдията да залови майка му, е магьосница? Къде се намира семейството на Форли?
Отговорите на някои от въпросите вече бяха известни на Сония и тя беше наясно, че Лорандра не знае как да отговори на други. Сери ѝ беше препоръчал да постъпи по този начин, защото не биваше да ѝ разкрива както точно е открила Гилдията.
Но Лорандра не казваше нищо.
Затова Сония се опита да бъде по-директна. Къде се намира Скелин? Откога живее в Имардин? Кои Крадци са му съюзници? Кои Домове са свързани с него? Има ли магьосници от Гилдията, които да зависят от него? Има ли съюзници в Елийн? Лонмар? Сачака? Колко крадци е убила тя? Опитала ли се е да убие Сери? Опитала ли се е да убие семейството на Сери?
След последния въпрос изражението на Лорандра изобщо не се промени. Освен местонахождението на Скелин, това бе въпросът, чийто отговор най-силно вълнуваше Сония.
«Само ако Оусън беше избрал мен да прочета съзнанието на Лорандра, а не Калън. Щях да потърся отговора и никой, освен Лорандра нямаше да разбере, че съм го направила». Но това означаваше, че съзнанието на Форли щеше да бъде разчетено от Калън, а Сония не би го причинила на нещастната, уплашена жена.
Сония си спомни изненадата на Лорандра, когато разбра, че не може да попречи на Калън да разчете съзнанието ѝ. Това може би означаваше, че магьосниците от родината на Лорандра не познаваха черната магия — възможно бе дори да не бяха чували за нея. Според описанията на Калън, народът на Лорандра бе забранил всякаква форма на магията, макар онези, които да бяха наложили забраната, да бяха магьосници. Лорандра беше нарушила закона и тайно бе овладяла магията. Възможно бе да не знае колко са могъщи пазителите на закона.
«Гилдията се притеснява да не обиди народа ѝ, ако блокира силите ѝ, но ако онова, което казва Калън, е истина, самото съществуване на Гилдията представлява обида за тях.
Там Лорандра също е престъпничка. Те ще поискат да екзекутират не само нея, но и всички нас».
Но родината на Лорандра се намираше далеч и между нея и Обединените земи се простираше огромна пустиня. Едва ли някой си спомняше Лорандра, защото тя бе напуснала родината си преди много години, а ако я помнеха, вероятно я смятаха за мъртва. Жалко, че тя не се бе свързала с Еилдията още от самото начало. Можеха да я приемат или да ѝ позволят да живее в Имардин при някакви условия, които да я ограничат в използването на магията. Вместо това тя бе заживяла като убийца и заедно със сина си бе забогатяла от продажбата на роет.