Сония се замисли за всички хора, които бяха страдали и умрели заради тази жена. Този път тя не се опита да потуши гнева, който се надигна в гърдите ѝ. Този път му позволи да засили решимостта ѝ.
— Не съм дошла да те разпитвам — каза тихо на жената Сония. — Искам да ти съобщя, че Гилдията скоро ще блокира силата ти. Няма да можеш да използваш магията си. Добрата новина е, че няма да се налага повече да стоиш тук. Не мога да ти кажа какво ще правят после с теб, но няма да те пуснат на свобода в Обединените земи.
Изражението на Лорандра леко се промени от омраза към безпокойство и Сония почувства прилив на триумф. Тя се обърна и тръгна към вратата. Зад нея се чу дрезгав грак. Сония се поколеба, но се насили да продължи.
— Почакай.
Сония спря и се обърна. Лорандра вдигна глава и очите ѝ проблеснаха на светлината.
— Ще боли ли? — попита тя шепнешком.
Сония отвърна на погледа ѝ.
— И защо да ти отговарям, щом ти отказваш да отговаряш на моите въпроси?
Лорандра сви устни в тънка линия. Сония се обърна, но се спря и погледна назад.
— Не, ако не се противиш— каза тя тихо, за да не я чуят пазачите. Лорандра извъртя очи, за да срещне погледа ѝ. — И… не необратимо — добави Сония с още по-тих глас.
После се обърна и тръгна към изхода, чудейки се дали онова, което беше видяла в очите на жената, бе надежда или подозрение.
— Първото нещо, което трябва да запомните е, че бременността не е болест или нараняване — каза лейди Индрия на класа. — Но при нея и при раждането могат да възникнат много проблеми. За разлика от повечето състояния, затрудняващи или възпрепятстващи бременността, които разглеждахме досега, проблемите при самата бременност и раждането могат да причинят смърт на майката, детето или на двамата.
Лилия погледна приятелките си. Фродже и Мади стояха с изпънати гърбове и напрегнато слушаха лейди Индрия. «Изглеждат все така очаровани, както при уроците за предпазване от забременяване» — помисли си Лилия. Тя се огледа. Повечето от учениците изглеждаха заинтригувани от урока. Дори момчетата, което я изненада, макар от лечителите да се очакваше да се научат да съветват майките и да израждат деца.
Няколко от ученичките липсваха. Всичките бяха _сноби_. Домовете никога не бяха възразявали дъщерите им да се учат как да попречат на зачеването, докато това не беше официално включено в университетската програма за лечители. Никой от родителите на _селяците_ не надигна глас. Те не можеха да си позволят да отглеждат внуци, докато дъщерите им завършат образованието си в Гилдията.
«Би трябвало това да ми е по-интересно — помисли си Лилия. — И сигурно щеше да е така, ако бях влюбена в някого или имаше вероятност скоро да се омъжа. Това щеше да ми даде повод да мисля за бъдещето и за деца. Точно сега всичко това ми се струва малко вероятно. Мади може би е права, когато казва, че човек не знае кога ще намери някой специален, но дори този някой да се появи другата седмица, се съмнявам, че ще искам да имам деца в близките няколко години».
Въпреки това трябваше да внимава в час, защото ако искаше да стане лечителка, трябваше да знае как да помага на бременните жени. Тя се опита да се съсредоточи и започна да си води бележки. Когато лейди Индрия най-после завърши лекцията и започна да задава въпроси, Лилия усети дъха на Мади върху бузата си — момичето се беше навело към нея.
— Ще се виждаш ли с Наки довечера? — промърмори Мади.
Лилия се усмихна.
— Да. Ще ми помага да упражнявам извитите удари.
Мади си пое дъх, за да каже още нещо, но само изсумтя раздразнено.
— Какво има? — попита Лилия и надигна глава.
По лицето на приятелката ѝ се четяха нерешителност и тревога.
— Какво? — повтори Лилия.
Мади въздъхна и огледа учениците. После се наведе още по-близо.
— Хората започнаха да забелязват, че се мотаеш с нея. Сигурно знаеш какво се говори.
Стомахът на Лилия се сви и тя усети, че ѝ се повдига.
— Какво се говори? — насили се да попита тя.
— Че ти и тя… — Мади внезапно се изправи, когато Индрия произнесе името ѝ. Лилия изчака приятелката ѝ да отговори на въпроса на лечителката. Учителката я погледна напрегнато, после се обърна и продължи лекцията си.
Лилия се наведе към Мади.
— И какво говорят?
— ТТТтит. Ще ти кажа после.
До края на часа на Лилия ѝ беше още по-трудно да се концентрира. Какъв ли бе поводът за клюки в приятелството ѝ с Наки? Дали това, че едната е _сноб_, а другата _селяк_? Дали имаше нещо общо с бащата на Наки? Тя бе споменала, че той не харесва _селяците_. Може би бе заплашил, че ще забрани на Наки да се вижда с Лилия.