Когато удари звънецът, записките ѝ представляваха пълен хаос, точно каквото цареше в главата ѝ. Тя излезе с Мади и Фродже от стаята.
— Е? — попита настоятелно приятелката си.
Двете момичета се спогледаха. Мади я гледаше почти умолително. Фродже бе замръзнала в очакване. Мади се обърна и се усмихна тънко на Лилия.
— По-добре да ти кажем, преди да са се появили момчетата. — Тя огледа коридора, после поведе Лилия и Фродже към една празна класна стая, като провери дали наистина няма никой вътре. После се обърна към Лилия.
— Говори се… хората твърдят… — Тя се поколеба и поклати глава. — Наки не харесва момчета.
— Всъщност ги харесва, но не така, както би трябвало да ги харесват момичетата — намеси се Фродже.
— Тя харесва момичета. — Мади погледна Лилия, после извърна очи. — Но така, както не би трябвало да ги харесва.
Последва напрегнато мълчание. Лилия установи, че не е изненадана. Определено не бе толкова стресната, както бяха очаквали. Като прислужничка беше чувала много неща, за които учениците, отраснали в по-затворени общества, нямаха и представа. Баща ѝ често казваше да не съди хората прибързано.
Приятелките ѝ я гледаха, но очакването им постепенно се изпаряваше. Лилия продължаваше да мълчи и усещаше как паниката ѝ нараства. Трябваше да каже нещо или те щяха да си помислят, че вече знае. И одобрява.
— Ами… — започна тя.
— Нали се сещаш какво имаме предвид? Момичета, които харесват момичетата така, както би трябвало да харесват момчета — започна Мади.
— Знам какво имаш предвид — прекъсна я Лилия и прехапа устни. — Истина ли е това? Хората непрекъснато си измислят такива неща — особено за хора, които не харесват по някаква причина. Като например такива, които са красиви и богати. Или които не са проявили интерес към тях. Наки е отблъснала доста момчета — поне така съм чувала. Това може да накара всички да мислят, че харесва повече момичета.
Приятелките ѝ се намръщиха и се спогледаха.
— Мисля, че е истина — отвърна Мади, макар в тона ѝ да се промъкна съмнение.
— Говори се, че тя и една от прислужничките ѝ са били… нали се сещаш— каза Фродже с натежал от презрение глас. — Но прислужничката решила да сложи край и Наки разбрала за това. Нагласила нещата така, че баща ѝ да ги хване заедно. Той изхвърлил прислужничката и цялото ѝ семейство на улицата. Братовчед ми ги познава и се кълне, че това е истина.
Двете момичета погледнаха към Лилия. Тя отвърна на погледа им. Сърцето ѝ биеше ускорено. Усещаше как приятелството ѝ с Наки леко се изплъзва от ръцете ѝ и усещането въобще не ѝ хареса. Историята за прислужничката беше смущаваща. Възможно ли бе Наки да
е толкова злобна и отмъстителна? «Може би ядосаната от прогонването си прислужничка просто е измислила всичко — и сигурно е била изхвърлена по съвсем различна причина» Мразеше се за това, че в главата ѝ се въртят подобни мисли, но знаеше, че не всички слуги са честни и лоялни.
Може би приятелките на Лилия ѝ завиждаха, че си беше намерила някоя по-красива, по-богата от тях. «Ами тогава не трябваше просто да спрат да ми обръщат внимание, когато си намериха момчета». Но тя просто не можеш да го изрече на глас. Може би просто трябваше да каже нещо, за да помогне на Наки. Да разсее слуховете.
— В това няма смисъл — каза им тя. — Наки не харесва баща си. Защо ще му доверява такива неща? По-скоро прислужничката е била изхвърлена по друга причина, а след това си е измислила тази история, за да злепостави Наки.
Фродже и Мади изглеждаха замислени. Те се спогледаха със съмнение.
След това Мади се усмихна и се обърна към Лилия.
— Сигурно си права. Ти я познаваш лично, ние само сме чували слухове. — Тя се намръщи. — Но дори да не е истина, все пак се притесняваме за теб. Хората ще започнат да говорят.
Лилия сви рамене.
— Нека говорят. Накрая ще се изморят. Трябва ли Наки да няма приятели само заради някакви си гадни слухове?
Тя се обърна и тръгна към изхода. Двете момичета се поколебаха, след което Лилия чу стъпките им зад себе си. Чу и тих шепот.
— Защо си правиш труда? Вече не сме достатъчно добри за нея.
Лилия продължи напред по коридора, преструвайки се, че не ги е чула, но в гърдите ѝ се надигна тихо тържество. «Права бях. Завиждат ми». Но въпреки това изпита лека вина. Така си беше. Наки бе много по-интересна и вълнуваща приятелка от тях, дори когато още не се бяха хванали с момчетата.