Местните се интересуваха повече от Мерия, отколкото от Денил. Може би досега не бяха виждали киралийска жена, докато киралийските мъже бяха просто рядка гледка. Той установи, че от тази гледна точка е ощетен пред Мерия, защото досега не беше виждал сачаканка. На сергиите не работеха жени, но наоколо обикаляха доста, задължително придружавани от мъже. Те носеха богато украсени наметала, които се спускаха до глезените им.
Денил не искаше да събужда гнева на местните, като се взира в жените им, затова насочи вниманието си към предлаганите стоки. Обграждаха го парфюми, красива стъклария, артистична керамика и фини платове. Очевидно бяха влезли откъм страната с луксозните стоки. Той се сети, че не е видял никой да носи кошници със зеленчуци или да изкарва животни навън. Когато стигнаха до края на едната редица, той погледна с присвити очи към следващата. В далечния ѝ край наистина се виждаха доста по-практични стоки. Може би там имаше друг вход, пред който се изнасяха тези продукти.
Двамата тръгнаха покрай следващата редица със сергии и се спряха да разгледат стоките, които идваха от земите отвъд морето Адюна. Мерия бе особено впечатлена от стъкларията. При третата редица погледите им бяха веднага привлечени от щанд, отрупан с кристали във всякакви цветове. Но докато Мерия ги разглеждаше, вниманието на Денил бе привлечено от търговците, защото той веднага разпозна прашната сивкава кожа и дългите крайници на туземците от племето Дюна.
Магьосникът веднага се сети за следотърсача Унх, който бе помогнал на него, Ачати и атаките в търсенето на Лоркин. Освен това си спомни и пещерата, която двамата с Унх бяха открили в планината, и стените ѝ, покрити с кристали. Денил бе научил, че туземците знаят как да превръщат кристалите в магически скъпоценни камъни. Той огледа замислено проблясващите кристали. «Едва ли продават магическите камъни тук». После се вгледа отблизо. Изобилието от изложени камъни и грубата им шлифовка предполагаха, че стойността им никак не е голяма.
— Ти харесва? — попита туземецът, наведе се към Мерия и се усмихна широко.
Тя кимна.
— Красиви са. Каква е це…
— Имаш ли по-добре шлифовани камъни? — прекъсна я Денил. — Или такива, които да са вградени в бижу или някакъв друг предмет?
Мъжът го погледна право в очите и поклати глава.
— Тукашните хора не харесват как ги правим.
Денил се усмихна.
— Ние не сме оттук.
Мъжът се ухили.
— Не, не сте. — Погледът му се премести от Мерия към Денил, после махна с ръка. — Влезте вътре.
Те заобиколиха масата и влязоха на сянка под покрива. Наблюдаван от намръщения си другар, туземецът отвори една стара прашна торба и измъкна отвътре два големи колана. Те бяха направени от някакъв вид потъмнен метал, обшит с кожа. Скъпоценните камъни проблясваха в грубите си гнезда. От дупчици по краищата на ръбовете на коланите висяха малки метални връвчици.
— Слагат се тук. — Мъжът посочи мястото точно над коляното. — А другите се слагат тук и тук. — Той докосна кожа над лакътя си и парчето плат, увито около бедрата му. — За церемониите търкаме — туземецът направи кръгово движение с ръката си, — за да блестят. Но иначе ги оставяме да потъмняват, за да не са… — Той махна с ръка пред лицето си и ококори очи. «Заслепяващи» — преведе си Денил.
— Сигурно изглеждат чудесно — каза Мерия.
Мъжът се ухили и ѝ кимна.
— Ние танцуваме. Ако танцуваме добре, жените ни избират.
— Няма да е първият път, когато жената избира мъжа заради бижута — отбеляза Мерия, поглеждайки към Денил. — Какво носят жените ви? — попита тя мъжа.
Туземецът поклати глава.
— Само колан. Обикновен. Над плат… — Той направи плавен жест, сочещ от врата до коляното.
Мерия изглеждаше разочарована.
— Никакви бижута? Никакви скъпоценни камъни?
— Камъни на колана.
— Бих искала да видя тези церемонии. — Мерия въздъхна замислено. — Това скъпо ли е? — Тя кимна към коланите за крак.
— Това не се продава. Но следващия път ще донесем едно. Може би и колан за кръст.
— Да, бих искала. — Тя погледна отново към масата със скъпоценни камъни. — И така… колко струват?
Те се върнаха при масата и последва кратко пазарене. Денил заподозря, че туземецът ѝ позволи да го убеди да свали доста повече цената от обичайното. След като всичко приключи, Денил реши, че не може да си тръгне, без да попита за следотърсача.
— Познаваш ли Унх? — попита магьосникът. — Той работи като следотърсач.
Усмивката на човека изчезна, след което се върна отново, но изглеждаше пресилена.