Ивар имаше друго мнение по въпроса. «Изменниците сами взимат решенията си — всъщност по-скоро не обичат други да вземат решения вместо тях. Ако искаш да направиш нещо, трябва да ни накараш да повярваме, че идеята за това е наша. Ако някой разбере, че сме посетили пещерите, ти трябва да наблегнеш на факта, че е възможно да притежаваме нещо, което да дадем в замяна на лечителството».
— Пристигнахме — каза Ивар и погледна към Лоркин.
Двамата вървяха по толкова тесен коридор, че бяха принудени да се движат един след друг. Ивар се спря пред един страничен отвор. Лоркин погледна през рамото му и видя ярко осветена стая. Сърцето му подскочи.
«Пристигнахме!».
Ивар му махна с ръка и пристъпи в стаята. Лоркин го последва и огледа огромното помещение. Доколкото можеше да види, вътре нямаше други хора. Той насочи вниманието си към стените и рязко си пое дъх. Те бяха покрити с купчини блещукащи, пъстроцветни камъни. В първия момент той си помисли, че кристалите са пръснати безразборно, но когато се взря в цветните петна, осъзна, че всъщност камъните образуват ленти, спирали и кръпки с еднакви нюанси. Лоркин се обърна, за да разгледа стената зад гърба си и видя, че големината им варира от мънички петънца до кристали с размера на нокътя на палеца му.
Бяха великолепни.
— Ей там се правят светлинните кристали — каза му Ивар, посочи с пръст и го поведе към блестящата част от стената. — Те са най-лесни и веднага си проличава дали са направени както трябва. Дори няма нужда от дублиращ камък.
— Дублиращ камък? — повтори Лоркин. Ивар ги беше споменавал и преди, но Лоркин така ѝ не бе успял да разбере за какво се използват.
— Един от ей тези. Ивар рязко се обърна и поведе Лоркин към една от пръснатите из стаята маси. Той отвори малка дървена кутия и показа лежащия върху нежни пухкави пера скъпоценен камък. При светлинните кристали трябва просто да отпечаташ върху растящия камък мисълта, с която създаваш магическа светлина. Но при камъните с по-сложна употреба е по-лесно да вземеш един, който вече е готов, и да изкопираш модела му Така се намалява процентът грешки и повредени камъни, като същевременно могат да се отгледат по няколко камъка наведнъж.
Лоркин кимна. Той посочи към друга стена.
— А тези камъни какво правят?
— Създават и поддържат бариера. Използват се за изграждането на временни бентове или за спирането на каменни свлачища. Виж тук… — Двамата отидоха до една стена, покрита с мънички черни кристалчета. — Тези ще се превърнат в блокировачи на съзнания. Те порастват за доста по-дълго време, защото са по-сложни. Щеше да е много по-лесно, ако трябваше просто да прикриват мислите на приносителя си, но от тях също се изисква да заблудят онзи, който се опитва да влезе в съзнанието му, като му проектират такива мисли, каквито очаква да намери. — Ивар се взря с възхищение в малките камъчета. — Те не са наше творение — преди ги купувахме от племето Дюна.
Лоркин се сети за предупреждението на Денил, че Изменниците са откраднали познанието за изработването на камъните от туземците. Може би това бе просто гледната точка на племето Дюна.
Може би това бе просто поредната объркана сделка, както се бе случило с баща му
— Продължавате ли да търгувате с тях? — попита той.
Ивар поклати глава.
— Още преди векове сме надминали тяхното познание и умения. — Той погледна надясно. — Ето тези тук сме ги разработили сами. — Двамата стигнаха до една кръпка от големи кристали, чиято повърхност отразяваше светлината с иридесценция[1], която напомняше на Лоркин вътрешността на екзотична, полирана раковина. — Това са призователските камъни. Приличат на кръвните бисери. Позволяват ни да общуваме помежду си от разстояние, но само ако камъните са расли един до друг. Трудничко е да се следи кои са свързани, затова все още не сме се отказали съвсем от кръвните бисери.
— Защо искате да се откажете от тях?
Ивар го погледна изненадано.
— Не може да не знаеш за слабостта им.
— Ами… нека отгатна: ползвателите на тези камъни не виждат непрекъснато мислите на приносителите им?
— Да, и освен това при осъществяване на контакт се прехвърля само съобщението, а не всичките мисли и чувства.
— Разбирам защо ги предпочитате. — Лоркин се обърна и огледа стаята. По стените имаше ужасно много ивици от кристали, а масите с уредите се виждаха навсякъде. — А онези камъни какво правят? — попита той и посочи една доста голяма ивица.
Ивар сви рамене.
— Не знам точно. Подозирам, че са все още експериментални. Някакво оръжие.
— Оръжие ли?
— За защита на града, в случай че бъдем нападнати.