Ако трябваше да избира втори път, щеше да постъпи по същия начин. Ако Изменниците наистина притежаваха познанието за някаква нова магия и Лоркин успееше да ги убеди да му я обяснят и да го пуснат да се прибере у дома, за пръв път от векове към магическото познание на Гилдията щеше да бъде добавено нещо ново.
Ашаки Ачати го беше уверил, че някои сачаканци смятат за много благородна готовността на Денил да пожертва гордостта си. Той можеше да избегне така създалата се ситуация, ако бе помолил помощниците си ашаки да му помогнат да вземе решение, като по този начин отговорността щеше да стане обща. Но така те можеше да продължат търсенето, а това нямаше да доведе до нищо добро.
Денил не влезе в помещенията за гости, а продължи нататък по коридора. Скоро стигна до Господарската стая, главната приемна на сградата. Тук собственикът или човекът с най-високо положение в типичното сачаканско семейство приемаше и развличаше гостите си. Посетителите влизаха в къщата през вътрешния двор, където биваха посрещани от роб-портиер и биваха отвеждани през изненадващо скромно изглеждащата врата и късия коридор до тази стая.
Денил седна на един от малкото столове, разположени в полукръг и се замисли за превъзходните ястия, които му бяха сервирани, докато бе седял на подобни столове в подобни стаи. На Ачати, представителя на краля, бе възложена задачата да представи Денил на всички важни хора и да го научи на протокол и добри обноски. Беше едновременно интересно и леко притеснително, че този човек бе единственият, който можеше да посещава Денил, без неодобрението на останалите да му се отрази по някакъв начин.
«Дали ме посещава повече от личен интерес, отколкото от политически?».
Денил си спомни момента, в който Ачати бе показал, че би желал между тях да има по-близки отношения и приятелство. И както обикновено, се почувства едновременно поласкан, разтревожен, виновен и предпазлив. Вината не беше нещо изненадващо, реши той. Макар да бе напуснал Киралия изпълнен с разочарование и отчужден от любовника си Тайенд, двамата не бяха взели окончателно решение да се разделят.
«А и аз все още не съм сигурен, че ми се иска. Може би съм сантиментален и не искам да се откажа от нещо, което съществува само в миналото. И въпреки това, когато се запитам дали се интересувам от Ачати, не мога да съм напълно категоричен. Възхищавам се на този мъж. Чувствам, че имаме много общи неща — магия, интереси, възрастта ни…»
В стаята влезе един роб и се хвърли на пода. Денил въздъхна, подразнен от прекъсването.
— Говори — нареди той.
— Пристигна карета на Гилдията. С двама пътници.
Денил бързо стана и сърцето му затупка от внезапно вълнение и надежда. Най-после беше пристигнал новият му помощник. Макар да нямаше голяма нужда от помощта му, поне щеше да има някаква компания.
— Покани ги. — Денил потри ръце, пристъпи към главния вход, но се спря. — И накарай някой да донесе храна и питиета.
Робът се изправи и бързо се отдалечи. Денил чу затваряща се врата и стъпки в празния коридор. Портиерът влезе в стаята и се хвърли в краката на магьосника.
Младата лечителка, която вървеше след него, го изгледа слисано, после се обърна към Денил и кимна с уважение. Той отвори уста, за да я приветства с пристигането, но думите му заседнаха в гърлото, защото погледът му бе привлечен от пищно облечения мъж, който се появи след нея и огледа стаята с жаден и любопитен поглед.
Очите му се спряха върху Денил и проблеснаха, а познатата уста се разтегли в усмивка.
— Поздрави, посланик Денил — каза Тайенд. — Моят крал ме увери, че Гилдията ще осигури всички удобства на елийнския посланик в Сачака, но ако не е удобно, аз съм убеден, че ще успея да открия подходящо жилище в града.
— Посланик…? — повтори Денил.
— Да. — Усмивката на Тайенд се разшири. — Аз съм новият елийнски посланик в Сачака.
Макар контактите с престъпници вече да не бяха забранени със закон и въпреки че бе напълно естествено Сония да се консултира със Сери относно намирането на магьосници-отстъпници, след като той вече ѝ бе помогнал веднъж да залови такъв, тя продължаваше да се среща с него тайно. Понякога той се появяваше незнайно как в стаите ѝ в Гилдията, понякога тя се предрешаваше и се срещаше с него в някоя отдалечена част на града. Едно от най-подходящите за среща места се оказа склада на болницата в Северния квартал, до който се стигаше през скрита врата от съседната къща, закупена от Сери.
Беше по-безопасно да се срещат скришом, защото най-могъщият Крадец в града, магьосникът-отстъпник, когото Сония търсеше, очевидно не бе останал доволен от помощта, която Сери оказа на Гилдията за залавянето на майка му Лорандра. Скелин все още имаше огромно влияние в подземния свят на Имардин и щеше да направи всичко — включително да убие преследвачите си — за да се спаси от залавяне. «Но през последните месеци не сме чували нищо за него». Макар Сония най-после да бе получила разрешение да се разхожда свободно из града, издирванията ѝ не бяха успели да осигурят никакви улики за местоположението на отстъпника. Вероятността хората на Сери да научат за появата на Скелин беше по-голяма, но те не бяха чули нищо такова. Човек с екзотичната външност на магьосника-отстъпник не можеше да не привлече нечие внимание, но никой не беше съобщил за появата на слаб мъж с червеникавокафява кожа и странни очи.