П. Г. Удхаус
Оттеглянето на Билсън Тупалката
Театър „Роял“ в Луниндно се намира по средата на главната улица на този отвратителен град, а точно срещу мърлявия му главен вход има улична лампа. Докато я приближавах, забелязах застанал до нея човек. Беше едър мъж, а видът му показваше, че наскоро е имал изтощително преживяване. Целият беше покрит с прах и някъде беше загубил шапката си. При звука на моите стъпки той се обърна и лъчите на лампата разкриха познатите черти на моя стар приятел Стенли Федърстоунхо Ъкридж.
— Боже Господи! — възкликнах аз. — Какво правиш тук?
Беше изключено да халюцинирам. Това беше той — от плът и кръв. А какво правеше Ъкридж, тази волна птичка, в Луниндно, ми беше невъзможно да си представя. Разположен, както личи от името му, в Уелс, този град е мрачно, неприветливо и кално място, населено с яки и зли мъже с подозрителни очи и тридневни бради. След четиридесетминутен престой ми се струваше невероятно, че някой би могъл да живее тук освен по принуда. Ъкридж ме зяпна невярващо.
— Корки, стари друже! — възкликна той. — Това, дявол да го вземе, е най-удивителното събитие в световната история. Ти си последният човек, когото очаквах да видя тук.
— Аз също. Някакъв проблем ли имаш? — попитах аз, като огледах раздърпания му вид.
— Проблем? Проблем, и то какъв! — изсумтя Ъкридж и изненадата му отстъпи място на справедливо възмущение.
— Изхвърлиха ме!
— Изхвърлили са те! Кой? Откъде?
— От проклетия театър, момко. След като ми взеха парите, дявол да го вземе. Е, аз, разбира се, оказах съпротива, но въпросът е принципен. Корки, никога не тръгвай де търсиш справедливост, защото няма такова нещо под широкия небесен свод. Бях излязъл да глътна малко въздух след първото действие, а когато се върнах, някакъв сатана в човешки облик ми беше заел мястото. И само защото се опитах да вдигна този тип за ушите, цяла дузина наемни убийци налетяха изневиделица върху мен и ме изхвърлиха. Представи си само! Нещастна страна! Дявол да го вземе — гневно каза той с поглед, изпълнен с копнеж, — имам намерение да…
— Не бих го направил — опитах се да охладя ентусиазма му аз. — В края на краищата, има ли значение? Подобни неща се случват от време на време. Деловият човек ги подминава с усмивка.
— Да, но…
— Ела с мен да пийнем нещо.
Това предложение го накара да се разколебае. Желанието за бой угасна в погледа му и той за миг се замисли.
— Ти нямаше ли поне да хвърлиш една тухла през прозореца? — изпълнен със съмнения попита той.
— Не, не!
— Може би си прав.
Той ме хвана под ръка и ние прекосихме улицата по посока на светещите като приканващ маяк прозорци на близката кръчма. Кризата беше отминала.
— Корки — каза Ъкридж малко по-късно, като остави внимателно халбата си с бира на плота, да не би поради възбудата си да разлее съдържанието й. — Не мога да се начудя, направо не мога да се начудя на поразителния факт на твоята поява в този проклет град.
Аз обясних положението си. Присъствието ми в Луниндно се дължеше на факта, че вестникът, който понякога се възползваше от моите услуги като специален автор, ме беше изпратил да напиша по-пълен и научно подплатен репортаж, отколкото техният местен кореспондент беше в състояние да съчини, за дейността на някой си Евън Джоунс, най-новият ентусиазиран религиозен проповедник, радетел за възстановяване на старите обичаи, който периодично разпалваше страстите на миньорското население в Уелс. Неговото следващо и най-голямо събрание щеше да се състои на другата сутрин в единадесет часа.
— Но ти какво правиш тук? — попитах аз.
— Какво правя? — повтори Ъкридж. — Кой, аз ли? Е, къде другаде очакваш да бъда? Не си ли чул?
— Да чуя какво?
— Не видя ли афишите?
— Какви афиши? Пристигнах едва преди час.
— Скъпи ми стари друже! Е, в такъв случай, естествено, ти не си в течение на местните дела. — Той пресуши халбата си, въздъхна доволно и ме изведе на улицата. — Виж!
Ъкридж сочеше към един афиш с едри букви в червено и черно, който красеше страничната стена на Търговски център за дамски шапки „Бон Тон“. Системата на уличното осветление в Луниндно е дефектна, но все пак успях да прочета какво пише на него:
Специален мач в десет рунда ЛОЙД ТОМАС (Луниндно)
срещу БИЛСЪН ТУПАЛКАТА (Бърмъндзи)
— Ще се състои утре вечер — обясни Ъкридж. — И нямам нищо против да ти кажа, момко, че ще спечеля колосално състояние.
— Все още ли си мениджър на Тупалката? — попитах аз, учуден от тази непреклонна упоритост. — Смятах, че след последните два случая ти е дошло до гуша.
— О, този път сериозно ще се постарая. Поговорих бащински с него.