— Аз може да падна — заяви Уестън. — Но докато съм жив и държа този ключ, не ще се съглася да затворя вратите на бъдещето пред своята раса. Онова, което се крие в бъдещето, отвъд нашия днешен кръгозор, надхвърля човешкото въображение; стига ми да знам, че това Отвъд съществува.
— Той казва — преведе Рансъм, — че не ще престане да се опитва, докато не го убиете. И казва, че макар да не знае какво ще стане с родените от нас същества, много иска то да стане.
Уестън, който бе приключил своята реч, инстинктивно се огледа за стол. На Земята имаше навика да сяда под грохота на овациите. Тъй като стол липсваше — а не би си позволил да седне долу като Девайн — той скръсти ръце и хвърли горделив поглед наоколо.
— Добре, че те чух — каза Оярса. — Защото макар умът ти да е слаб, волята ти не е толкова крива, колкото мислех. Не за себе си искаш да сториш всичко това.
— Не — гордо отвърна Уестън на малакандриански. — Аз умира. Човек живее.
— И все пак знаеш, че за да заселят други светове, тези същества ще трябва да се променят и изобщо няма да приличат на теб.
— Да, да. Съвсем нови. Още никой не знае. Странни! Големи!
— Значи не телесната форма е това, което обичаш?
— Не. Аз не интересува каква тяхна форма.
— Това навежда на мисълта, че обичаш техния ум. Но не е така, иначе ти щеше да обичаш всеки хнау, където и да го срещнеш.
— Аз не интересува хнау. Интересува човек.
— Но ако не те интересува нито човешкият ум, който е като ума на всеки друг хнау — нали всички са сътворени от Малелдил — нито тялото, което ще се промени… ако не е нито едното, нито другото, то какво разбираш под думата „човек“?
Това трябваше да му бъде преведено. Когато разбра, Уестън отговори:
— Аз интересува човек… интересува наша раса… потомство на човек.
За думите раса и потомство му се наложи да потърси помощта на Рансъм.
— Странно! — каза Оярса. — Ти не обичаш никого от своята раса — нали щеше да ме оставиш да убия Рансъм. Не обичаш нито ума на расата си, нито тялото й. Всяко същество ще ти хареса, стига само да е потомък на твоя сегашен род. Струва ми се, че твоята обич не е към зрялото същество, а единствено към семето… защото нищо друго не ти остава.
— Кажи му — отвърна Уестън, когато успя да разбере това, — че не претендирам да съм наясно с метафизиката. Не съм дошъл да разнищвам логически проблеми. Ако не е способен да разбере — както явно и ти не разбираш — нещо тъй основно като дълга за вярност към човечеството, значи не ще мога да му го обясня.
Но Рансъм не се справи с превода на последните думи и Оярса продължи:
— Сега виждам как те е изкривил владетелят на безмълвния свят. Има закони, известни на всички хнау — жалост, честност, срам и така нататък — и между тях е обичта към своя род. Той те е научил да нарушаваш всички закони, освен този единствен, който не е от най-важните; а и него е изкривил, докато се превърне в безумие и така изкривен го е сложил да властва в ума ти като мъничък сляп Оярса. И сега можеш само да му се подчиняваш, макар че ако те запитаме защо това е закон, не ще можеш да обясниш, както не можеш да обясниш и другите, по-важни закони, които нарушаваш заради него. Знаеш ли защо го е сторил?
— Аз мисли няма такъв личност… аз мъдър, нов човек… не вярва такива стари приказки.
— Ще ти кажа. Оставил ти е този единствен закон, тъй като изкривеният хнау може да стори повече зло, отколкото прекършеният. Тебе само е изкривил; но Тънкия е прекършил, понеже не му е оставил нищо, освен алчност. Сега той е като говорещо животно и в моя свят не би сторил повече зло от обикновено животно. Ако беше мой, щях да му отнема тялото, защото истинският хнау в него вече е мъртъв. Но ако ти беше мой, бих се опитал да те излекувам. Кажи ми, Дебели, защо дойде тук?
— Аз казал вече. Прави човек живее всичко време.
— Но нима мъдреците ви са толкова невежи, та да не знаят, че Малакандра е по-стара от вашия свят и се намира много по-близо до смъртта? Моите народи живеят само в хандрамитите; някога водата и топлината бяха повече, а ще стават все по-малко. Скоро, много скоро ще дойде краят на моя свят и народите ми ще се върнат при Малелдил.
— Аз знае всичко това. Сега само пръв опит. Скоро наш народ отива на друг свят.
— Но не знаеш ли, че всеки свят умира?