— Обичта към своя народ — рече той — може и да не е от най-важните закони, но ти сам каза, Оярса, че все пак е закон. Ако не мога да живея на Тулкандра, по-добре изобщо да не живея.
— Правилно избра — каза Оярса. — И ще ти кажа две неща. Моят народ ще прибере всички странни оръжия, но ти ще получиш едно от тях. А докато вашият кораб докосне въздуха на Тулкандра, елдилите от далечните небеса непрестанно ще бъдат наоколо, понякога и вътре в него. Те не ще позволят на другите двама да те убият.
Досега Рансъм изобщо не бе помислял, че убийството му може да се окаже една от първите мерки на Уестън и Девайн за икономия на кислород. Смаян от собствената си недосетливост, той благодари на Оярса за тези предпазни мерки. После великият елдил го отпрати със следните думи:
— Не си се провинил с нищо, Рансъм от Тулкандра, освен с мъничко боязливост. Затова пътешествието, което предприемаш, ще е твоя болка и може би изцеление — преди то да приключи, ще бъдеш или безумец, или храбрец. Но имам една повеля за теб: ако се доберете до Тулкандра, да държиш под око този Уестън и този Девайн. Те могат да сторят още много злини във вашия свят и извън него. От твоя разказ започвам да разбирам, че има елдили, които слизат във вашия въздух, в самата крепост на Кривия; светът ви не е затворен чак толкова плътно, колкото смятахме из тукашните небесни области. Дръж под око двамата изкривени. Бъди храбър. Бори се срещу тях. Ако изпаднеш в беда, някои от нас ще ти помогнат. Малелдил ще ти ги покаже. Може дори пак да се срещнем, докато си още в това тяло; защото не без мъдрата помощ на Малелдил се срещнахме днес, та да узная толкова много за твоя свят. Струва ми се, че това е начало на много пътешествия между небесата и отделните светове — макар и не такива, на каквито се надяваше Дебелия. Чуй какво ми е разрешено да ти кажа. Сегашната година — но небесните години не приличат на вашите — отдавна е предречена като година на раздвижване и върховни промени, а обсадата на Тулкандра може би отива към края си. Назряват велики събития. Ако Малелдил не ми забрани, не ще стоя настрани от тях. А сега сбогом.
На следващия ден трите човешки същества трябваше да се проврат през гъста тълпа от представители на трите местни народа, за да започнат своето страховито пътешествие. Уестън изглеждаше блед и измъчен след цяла нощ безумно сложни изчисления, които биха съсипали всеки математик, дори и без допълнителното напрежение животът му да зависи от тях. Девайн беше бъбрив, самонадеян и леко истеричен. През нощта всичките му представи за Малакандра бяха претърпели съществена промяна поради откритието, че „туземците“ имат алкохолни напитки, а той на свой ред се бе опитал да ги научи да пушат. Единствено пфифлтригите бяха оценили неговите уроци. Сега се утешаваше от махмурлука и перспективата за почти неминуема смърт, като досаждаше на Уестън. Двамата останаха неприятно изненадани, когато откриха, че оръжията са изнесени от кораба, но всичко друго беше според желанията им. Около един час след пладне Рансъм хвърли прощален поглед към сините води, пурпурните гори и далечните зелени стени на познатия хандрамит, седне последва двамата си спътници през люка. Преди да го затворят, Уестън обяви, че с цел икономия на въздуха занапред трябва да бъдат абсолютно неподвижни. По време на полета не биваше да допускат никакви излишни движения; даже разговорите щяха да бъдат забранени.
— Лично аз ще говоря само в краен случай — каза той.
— Е, поне една добра новина — не се стърпя Девайн.
После завинтиха болтовете.
Рансъм веднага се отправи към долната част на сферата, където засега беше най-нормалната каюта и легна върху онова, което по-късно щеше да се превърне в таван. С изненада видя през илюминатора, че вече са се издигнали на километри. Хандрамитът едва се различаваше като тънка пурпурна нишка по розово-червеникавата повърхност на харандрата. Точно под кораба се сливаха два хандрамита. Нямаше съмнение, че единият е онзи, в който бе живял толкова време, а в другия се намираше Мелдилорн. От прекия път през оврага, по който го бе пренесъл Огрей, нямаше и следа.
С всяка минута пред очите му изникваха нови хандрамити — дълги прави линии, ту успоредни, ту пресичащи се или подредени в триъгълници. Пейзажът постепенно заприличваше на геометричен чертеж. Пущинакът между пурпурните черти изглеждаше съвършено гладък. Право отдолу вкаменените гори му придаваха розов оттенък; но на север и изток като необятни пространства с жълтеникав и тухлен цвят се появиха огромните пясъчни пустини, за които разказваха сорновете. На запад изникна грамадно синьозеленикаво петно с неправилна форма, очевидно хлътнало дълбоко под нивото на околната харандра. Рансъм предположи, че това трябва да е гористата низина на пфифлтригите… или по-точно една от гористите низини, защото подобни петна вече се различаваха във всички посоки — някои от тях като едва забележими капки в пресечната точка между два хандрамита, други с гигантски размери. Изведнъж той ясно осъзна, че познанията му за Малакандра са нищожни, местни, провинциални. Все едно някой сорн да пропътува седемдесет милиона километра до Земята и накрая да се задоволи с областта между Уъртинг и Брайтън. Мина му през ума, че ако доживееше края на удивителното си пътешествие, щеше да има твърде малко за разказване: повърхностни сведения за езика, нещичко за пейзажа, недоразбрани подробности от областта на физиката — но къде беше статистиката, историята, къде беше изчерпателният обзор на другопланетните особености, какъвто би трябвало да донесе пътешественик като него? Тия хандрамити например. Гледани от височината на космическия кораб, те категорично оборваха първоначалното му впечатление, че са естествени долини. Бяха величави инженерни подвизи, за които не бе узнал нищо; и то извършени, ако можеше да вярва на разказите, още преди появата на човечеството… даже преди появата на живот върху Земята. Или всичко това бе само митология? Знаеше, че когато се завърне на Земята (ако изобщо се завърнеше), ще го възприема като митология, но спомените за срещата с Оярса все още бяха прекалено ясни, за да си позволи сериозни съмнения. Даже му хрумна, че сама по себе си разликата между история и митология може да е напълно безсмислена извън пределите на Земята.