Странно ми е да си представя колко по-лесно щеше да е за нас да бяхме направили същото — да избием едната врата и да поставим бар. Татко беше дърводелец, щеше да го направи за един уикенд и да улесни живота ни неимоверно. Когато се прибирахме от училище, винаги се хранехме на масичката в кухнята точно където сега е застанала Пег. Тази масичка заемаше почти цялото пространство, но сега тук има толкова място. Разбира се, ние не притежавахме къщата, така че татко едва ли щеше да получи разрешение за промените. Да не говорим, че по онова време никой нямаше барплот у дома си. Те излязоха на мода чак след Втората световна война.
Пег се интересува какво правя тук, къде живея. Наистина ли съм роден в спалнята на втория етаж? Тръпки я побивали при мисълта, че някой наистина се е родил там горе. Надява се, че поне никой не е умрял в тази къща. Напомня ми за дъщеря ми Кейт на нейната възраст, в нея има нещо едновременно жизнено и уязвимо, като у Кейт.
Пег също е хубаво момиче. Оказва се, че е на двайсет и девет, шест години преди възрастта, на която Кейт загина. Момчето на име Боби е навършило девет, а Алис, момиченцето, е на седем. И двамата учат в „Сейнт Сирил“. Личи си по униформите. Когато казвам на Пег и на Дик, че и аз съм учил там, те не могат да повярват, че училището и черквата съществуват толкова отдавна.
Нямат намерение да ме обидят, но проумявам до какви изводи стигат, съдейки по външния ми вид. Аз съм плешив, брадат седемдесетгодишен старчок; и на мен не ми е лесно, като се погледна в огледалото. Сякаш някъде в съзнанието ми живее илюзията, че все още съм на четирийсет или на четирийсет и пет; това не е ли откачено? За тях явно съм някакво изкопаемо. Трудно ми е да свикна с напредналата си възраст.
Издигам се в очите им, когато им съобщавам, че живея в Париж. Не зная защо, но имам нужда от това. Обикновено самочувствието ми е достатъчно, за да не си прося признание или уважение, но точно сега не съм на себе си. Искам те да ме възприемат като ценен интересен събеседник. Като казвам „те“, имам предвид Пег. Дик и без друго не е особено впечатлителен и не се трогва лесно. Пег има светлосини очи. Много е красива, бледото й лице е обсипано с лунички, а косата й е гарвановочерна. Може би е качила четири или пет килограма над обичайното си тегло. Отблизо ми напомня още повече за леля Лора, каквато трябва да е била навремето, когато двамата с чичо Дик ме взимаха на разходка в хубавата си кола. Разликата е, че косата на леля Лора бе рижава. Пег има всички белези на червенокосо момиче. Може би си боядисва косата, тя е толкова черна, че повече не може. Но пък от друга страна, кой ще си боядисва косата черна, ако естественият й цвят е червен?
— Женен ли сте? Имате ли семейство?
Опитва се да ме постави в познати рамки, да ме извади от света на фантазиите и да ме пренесе в ситуация, в която може да се справи. Пали цигара. Само в Европа или тук, но сред по-бедните слоеве можеш да срещнеш млади хора, които пушат. Пали цигарата със запалката, която взима от барплота. Издухва дима през ъгълчето на устата си, по-далеч от мен.
— Да, женен съм вече повече от четирийсет години. Имаме четири деца. Най-голямата ни дъщеря щеше да бъде на твоята възраст, имаше семейство и единайсетгодишно момченце. Имаме и син, който също е женен и има две момиченца. Преподавател е в Турция. След него ни се роди дъщеря, която преподава в училището на ЮНЕСКО в Ханой, Виетнам. Най-малкото ни дете е момче, което сега е на двайсет и шест и прави магистратура в университета в Ню Джърси. Съпругата ми преподаваше в американското училище в Париж, пенсионира се съвсем наскоро. Там учеха и децата ни. В момента тя пътува, отива на гости на дъщеря ни във Виетнам. Както виждаш, пръснати сме по целия свят.
Поглежда ме право в очите, докато дръпва от цигарата:
— Не може да бъде! Не мога да повярвам! Какво правите тук, след като жена ви е във Виетнам? Да не сте разделени или нещо подобно? За пръв път чувам сама жена да ходи във Виетнам.
— Не. Просто тя искаше да отиде, а аз — не, затова реших да се върна в родния си град и да порисувам усилено в продължение на месец. Отседнал съм в дома на леля ми и чичо ми в Югозападна Филаделфия.