— Трябва да вървим бързо, преди свещите да изгорят. Останем ли на тъмно, никога няма да намерим обратния път.
Тунелът изви наляво, сетне се озовахме пред огромна дупка, много по-дълбока от нашия кладенец и пълна с мръсотия. Заобиколихме я и тогава Уилям ни даде знак да спрем, а той се покатери по един стръмен скат, спря и пропълзя до самия скален ръб. Стояхме долу и чакахме, питахме се дали всичко е наред. Той се върна при нас и ни разказа колко красиво е мястото, което се вижда отгоре. Там световете наистина се събирали в едно.
Всеки от нас мина по стъпките на Уилям и всеки слезе смаян, останал без думи, от гледката, разкрила се пред очите му. Аз бях последен, а свещите ни почти догаряха. Изкатерих се по стръмнината, от която се разкриваше гледка към Мястото, Където Всички Светове Се Срещат. Не повярвах на очите си. В сумрака изникнаха кръгли бели светлини, гледката наподобяваше небе, осеяно със звезди. Едва откъснах поглед, но знаех, че трябва да побързам.
Веднага щом слязох, Уилям бързо ни поведе по обратния път. Всички мълчахме развълнувано, докато се препъвахме в мрака. Достигнахме бронзовите порти точно когато една от свещите угасна. Нададох вълчи вой и чухме как останалите отвън се мъчат да отворят портите. Отвориха ги едва-едва, колкото големите свещи да осветят прага и да се промъкнем през отвора. Двамата с Уилям се измъкнахме първи и помогнахме на останалите да преминат. Когато всички се озоваха навън, върнахме бронзовите порти на мястото им и ги заключихме. Едва тогава се превърнах отново в момче; с помощта на клещите завинтих портите за рамката и така отново бяхме в безопасност.
Развихри се страхотно празненство и кръстоносците разказаха какво са видели. Историите им се сториха невероятни на жителите на града, но те знаеха, че кръстоносците не лъжат. В Стенландия никой не лъжеше. Въпреки това с всяка изминала минута разказът ставаше все по-подробен и по-вълнуващ, без всъщност никой да изрече лъжа. Танцувахме край кладата, която запалихме на площада с помощта на големите свещи. Уморих се по време на танците, измъкнах се незабелязано и затворих вратата на килера. Жителите на Стенландия бяха търсили и открили своя Свещен Граал. Можех да ги оставя сами. Уилям май също бе изчезнал. По-късно обаче се появи в съня ми и ми обясни всичко.
Не беше сигурен дали е настъпил моментът, в който да науча тези неща, но смяташе, че съм достатъчно голям и скоро трябва да ме изостави, за да се роди отново. Сигурен бе, че вече е готов, нямаше представа къде и как ще се случи, но скоро отново щеше да извърви пътя към живота. Обясни ми какво сме видели по време на търсенето на Мястото, Където Всички Светове Се Срещат — тавана на нашата баня. Гледали сме през дупките в сифона, през който водата се оттича от ваната. Пътешествието ни се е състояло в това да минем по тръбата, да заобиколим утайника и да погледнем тавана, осветен от лампата в банята. Това било Мястото, Където Всички Светове Се Срещат.
— Албърт, трябваше да побързаме, защото се опасявах да не би някой да реши да си вземе вана посред нощ, тогава водата щеше да ни удави. Е, надявах се, че ако някой реши да го прави, първо ще запуши ваната.
Отначало не му повярвах. Не исках да му повярвам. Той ми обясни, че голяма част от най-прекрасните ни изживявания са плод на въображението ни, на неща, които не разбираме. Че приключенията ни са своеобразно бягство от трудностите, които ни поднася животът, който понякога може да бъде наистина тежък. Уилям настоя да съхраня въображението си, което ще ми помогне да водя пълноценен и смислен живот дори когато остарея. Предупреди ме, че ще бъде трудно, защото в живота няма лесни неща.
Обясни ми как всичко, което сме смятали, че виждаме, ни се е струвало стабилно или неподвижно само защото очите и умовете ни са прекалено бавни, за да забележат огромната скорост, с която се движат молекулите, изграждащи предметите и живите същества. Този недостатък на зрението ни обаче ни позволявал да си въобразяваме, че светът, в който живеем, е стабилен и непоклатим. Това било илюзия също като Мястото, Където Всички Светове Се Срещат. Заради такива именно илюзии обаче си струвало да се живее.
Бях напълно объркан. Какво е молекула? Как така се движи с огромна скорост? Зяпнах Уил. Той ми се усмихна.
— Ще разбереш по-добре, когато пораснеш, но по-важно е да се научиш да цениш илюзиите, да ги съхраниш дори, защото те са кажи-речи всичко, което получаваш от живота.
— Уилям, откъде знаеш такива неща? Кой ти ги каза?