Осма глава
Размишлявам върху тези неща и на следващия ден, докато отново въртя педалите по „Стоунхърст“. Оставям се на прилива от спомени за отдавна отминали времена, които смятах, че съм забравил, за сигурността, която изпитвах като дете, когато живеех с родителите си и не ми се налагаше да се тревожа за прехраната си или да се държа като възрастен. Тук, в дома на леля Едит, ми беше по-лесно да се отпусна и да се потопя в миналото.
Часът е едва девет и половина сутринта. Надявам се да не обезпокоя никого, когато позвъня и помоля да си взема статива. Не е трябвало да се притеснявам. Пег сигурно ме е очаквала, защото преди още да сваля платното от колелото си, тя вече е на прага. Днес е с джинси и блуза.
— Кафето е готово и те чака, Бърт. Ела да закусиш нещо.
Придържа вратата отворена. Държи се, сякаш ми е майка. Не устоявам обаче на желанието си да седна до нея в онази миниатюрна кухня, да се насладя на красотата и жизнеността на Пег, да се потопя в тайнствената атмосфера на този дом, особено след като бях препрочел дневниците и след като през изминалата нощ се бях върнал в килера заедно с Уилям.
Всичко ми изглежда още по-познато от преди. Чудя се дали да разкажа на Пег за килера и за историите, свързани с него. Може пък да я отегча. Иска ми се да го споделя с някого. Само двамата с Джийн знаехме за Стенландия, а сега нея вече я няма. Не съм в състояние да разговарям на тази тема с Емили, тя не иска и да чуе за подобни неща; не съм сигурен и дали, ако споделя с леля Едит, тя няма да реши, че аз съм лудият й племенник, в когото се е вселила душата на чичо Кади.
Заемаме обичайните си места. Пег налива кафе. Пресяга се към цигарите.
— Не ти е приятно да пуша, нали?
— Това е твоят дом, Пег. Нищо не мога да кажа. Една от дъщерите ми също пушеше като по-млада. Твоя си работа.
Тя отдръпва ръка от цигарите.
— Не става въпрос за мен, а за теб. Не ти е приятно, когато пуша, нали?
— Никога не ми е приятно, когато пуши човек, на когото държа. И освен това трябва да призная, че не обичам цигарения дим. Имам слаби бронхи и ако димът е повечко, тоест ако не пушиш само ти, а става въпрос за парти или нещо подобно, ще кашлям цяла нощ.
— Така си помислих. Знаеш ли, разчитам изражението ти като географска карта. На лицето ти се изписва всичко, което чувстваш.
Отпивам глътка кафе и поглеждам към дълбокото V-образно деколте на блузата й. Надявам се, че не може да чете мислите ми. Тя обаче се засмива. Свежда поглед и — заклевам се! — изпъва рамене и опира лакти на масата, така че деколтето се разтваря още повече.
— Много пъти се опитвах да ги откажа, Бърт. Когато се роди Боби, не запалих цигара по време на цялата бременност, а след това го кърмих шест месеца също без да пропуша. После обаче отново започнах. Трудно е да не посегнеш към цигарите, когато си омъжена за пушач. Обещавам да не пуша в твое присъствие.
— Не е необходимо да се въздържаш, Пег. Няма да го правим на въпрос. Искам да се чувстваш спокойно и приятно в моята компания.
— Така се чувствам. Дори мисля, че никога досега не съм се чувствала толкова спокойно и приятно в компанията на мъж. Не зная защо е така, но ти изобщо не ме притесняваш, сякаш съм с някоя от най-добрите си приятелки.
Сега пък се държи с мен, сякаш съм добрият стар чичо. Нямам нищо против. Така е най-добре.
— Май трябва да го приема като комплимент, а, Пег? Може би ако бях с двайсет години по-млад, нямаше да се чувстваш в безопасност.
Тя машинално се пресяга към цигарите, сетне отдръпва ръка. Усмихва се и отпива от кафето.
— Едва ли. Всъщност намирам, че си изключително сексапилен. Чарът ти се крие в начина, по който се държиш и говориш, в твоята загриженост и предпазливост, в разбирането ти за нещата. Искам да кажа, че нямам много опит с мъже, които са пътували, завършили са университет, живели са на различни места, а приятелите им са хора на изкуството. Ти си различен. Съзнаваш го, нали?
— Предполагам, че може да се погледне и така на нещата.
Продължавам да се питам дали да й разкажа за килера. Може би тъкмо това е подходящият момент. От друга страна, нямам търпение да започна следващата картина. Очертава се да бъде доста трудна, тъй като вместо да рисувам улицата в повече или по-малко „права“ перспектива, ще пресъздавам в едър план ъглова сграда, от лявата страна на която е улицата, а отдясно — малка алея. Подобно нещо може да се окаже нелека задача. Точно в този момент някой чука лекичко на вратата. Пег се надвесва над барплота, за да види кой е. Парфюмът й ме лъхва.