— Здрасти, Сюзан. Влизай. Ще ти налея кафе.
Сюзан прекосява дневната, минава покрай Джони, който пак седи пред телевизора. Дори походката й прилича на тази на Емили. В главата ми нахлуват приятни спомени, изпълнени с образа на Емили — бременна, висока, стройна, понесла бъдещата си рожба с такава гордост. Сюзан прилича на нея.
— А, значи приятелят ти пак е дошъл на гости. Ще трябва да ви следя по-изкъсо. Пег, ако продължаваш така, скоро целият квартал ще започне да коментира.
Сяда на тапицирания стол до мен; обръща се да ме погледне. За пореден път оставам впечатлен от класическата й красота, от изяществото й, което контрастира с чисто физическата привлекателност на Пег.
— Не ме интересува какво мислят дъртите квартални клюкарки. Няма да пропусна възможността да си побъбря с толкова интересен мъж.
— Не те обвинявам, Пег. И аз бих дошла по-рано, стига да не се притеснявах да не прекъсна нещо. Тази сутрин и аз не можах да се стърпя. Надявам се, че не ви преча.
Протяга ръка към цигарите на Пег. Пег поставя дланта си върху нейната.
— Можеш да останеш само ако не пушиш. Това е условието, нали, Бърт?
Така ме наричаше сестра ми. Аз я наричах Джийн, както си бе истинското й име.
— Какво, да не би пак да си бременна? Не може да бъде!
— Пепел ти на устата! Не, Бърт има проблеми с цигарения дим, това е.
— Добре. И без друго не бива да пуша. Значи вече си го опознала по-добре. Явно доста сте се сближили.
Тя ме поглежда и ми намига. Пег вече се изчервява.
— Не бих имала нищо против. Но със съпрузи като нашите трябва да бъдем много предпазливи.
Явно ставам свидетел на типично женски разговор. Доволен съм, че не отворих дума за килера. И така се чувствам достатъчно неловко.
— Добре, млади дами, ще ви оставя да си побъбрите на воля. Навън ме чака нова картина. Може ли да се кача горе и да си взема нещата, Пег?
— А, значи това ти е оправданието да се качваш в спалнята? Сигурна бях, че между вас има нещо. Да, Пег си мие косата в петък, но никога преди обяд. О, да!
Сюзан определено се забавлява. Интересен ми е начинът, по който реагира Пег. Тя изглежда леко смутена, ядосана от подобен род шеги. Сигурен съм, че Сюзан обича да я дразни по този начин. Става ми неловко. Усещам, че най-добре е веднага да изляза.
— Разбира се, иди да ги вземеш. Ще оставиш ли картината тук?
— Следобед ще се опитам да я пренеса у леля. Не вярвам да е напълно изсъхнала, но ако внимавам, няма да я повредя.
— О, наистина ли? Ще ни липсва и на мен, и на Бъд. Можеш да я оставиш тук колкото искаш. Изобщо не ни пречи.
— Благодаря ти, Пег. Отивам да си взема нещата.
Тръгвам към дневната. Джони е заспал на пода, покрил се е с одеялото, така че да не се вижда как си смуче пръста. Чудя се дали Пег ще ме придружи, или присъствието на Сюзан ще я накара да остане долу. В края на краищата аз съм непознат, който спокойно може да ги обере.
Качвам се по стълбите, когато чувам гласа на Сюзан зад гърба си:
— Няма проблем, Пег. Качи се с него. Не ми обръщай внимание. Знаеш, че обичам да се забавлявам.
Говори с двусмислици. Спирам на горната площадка, за да дам възможност на Пег да ме настигне. Взима стъпалата по две наведнъж. Отдръпвам се встрани и тя пристъпва в спалнята. Изчаква ме да вляза и затваря вратата.
— Надявам се, че нямаш нищо против Сюзан. Обича да дразни хората.
— Не, нямам нищо против, но не искам да си навлечеш каквито и да било неприятности заради мен.
— Знам. Просто се боях да не те засегне. Тя не влага нищо в думите си.
Отново е застанала близо до мен. Наистина си е измила косата. Отново долавям парфюма й. Поглеждам я в очите и тя ми се усмихва.
— Божичко, наистина си в състояние да ме възбудиш, знаеш ли това? Не е за вярване, че мога да харесам по-възрастен мъж. По-добре да слезем, преди Сюзан да си помисли, че наистина правим нещо.
Обръщам се да взема статива. Оставям картината. Напъхвам шишетата с лак и терпентин в джобовете си. Пег отваря вратата. Вървя след нея по коридора и надолу по стълбите. Махам на Сюзан от прага на дневната. Тя пали цигара.
— Добре ли си прекарахте вие двамата? Май сте доста бързи, а? — подхвърля Сюзан и се засмива. Пег минава покрай нея и я побутва с бедро. Аз се обръщам и затварям вратата.