Аз самият открай време обичам музиката и обожавах да танцувам, но единствената музика, която познавах, бе съвременната популярна музика. Хоуги Кармайкъл, Джими и Томи Дорси, Хари Джеймс, Сами Кайе, Глен Милър… всички те свиреха популярните за момента мелодии и най-вече танцова музика. Познавах тези песни и нищо повече. Смятах, че класическата музика е за лигльовци и смотаняци.
Ала когато Сил разказваше, всичко бе толкова интересно. Опитваше се да ми обясни разликите между симфоничната и камерната музика, между оперите и сонатите. Говореше за различни инструменти, за разликите между духовите и струнните и всичко ми се струваше толкова невероятно, далеч по-интересно и по-красиво от скапания свят, в който живеехме и в който най-вероятно щяхме да умрем.
Говореше и за изкуство. Рисувам добре, откакто се помня, и той ме окуражаваше да нарисувам нещо по-различно от карикатурите, които правех. Представа си нямах от перспектива, но Сил ми показа как да пресъздам върху лист хартия илюзията за пространство. Самият той не бе художник, но познаваше основните принципи. Разказах му за килера в детската си стая, за рисунките, картините и фигурките, които бях създал.
Той ми купи комплект пастели и аз започнах да скицирам портрети на момчетата от казармата. Решиха, че съм се чалнал.
Разговаряхме и за книги. Даде ми да прочета някои от неговите книги. Твърдеше, че човек не може да се нарече зрял, ако не е чел Пруст и Джойс. Признавам, че дори само имената на авторите ме отблъснаха, но ги взех и ги прочетох. Никой освен теб може би няма да разбере как копнеех да променя живота си. Четях с мъка тези книги, но не се отказвах, и после ги обсъждахме. Мисля, че от разговорите със Сил научих повече, отколкото от самите книги.
В града често се отбивахме в магазини, където всичко се продаваше за по пет или десет цента. Сал ми показваше как дори евтините статуи се различават по качество, учеше ме, че цената няма значение, ако формите са изящни и няма дефекти. Казваше, че човек трябва да развие свое собствено усещане за красивото и че това си струва времето и усилията.
Разкри ми друг смисъл на живота, различен от печалбарството и кариеризма, от надпреварата с другите. Направи за мен това, което Робърт Пърсиг постигна години по-късно с книгата си „Зен или изкуството да се поддържа мотоциклет“. Облагороди ме. Промени живота ми.
В самото начало обаче бях същият като теб, изпитвах същите чувства. Смятах, че съм жертва на измама. Дори нещо по-лошо, смятах, че съм жертва на самоизмама. Проумях, че в гимназията съм бил от онези простаци, които се присмиват на хората, опитващи се да им отворят очите. Подигравахме се на господин Хъл, който ни четеше на глас Шекспир и се опитваше да ни накара да почувстваме величието на поезията. Присмивахме се и на учителя по музика, смятахме го за обратен само защото свиреше на флейта. Ние бяхме истинските варвари, а варварството се бе превърнало в норма в света, в който живеехме. Разбира се, това не ни оправдаваше. Изпитвах усещането, че съм изпуснал последния влак.
Пег, не зная какво да кажа. Израснал съм в тази къща. Кварталът не беше по-различен, отколкото е днес. Не познавах нито един художник, музикант или писател. Днес чух децата да се подиграват на бедния Чики, който може да не е бил кой знае какъв комик, но поне е опитал. Зная, че ако сега бях дете и живеех тук, щях да постъпя по същия начин.
Млъквам. Пег ме гледа право в очите, по лицето й се стичат сълзи. Не се храни, дори не отпива от бирата си. Извръщам поглед. Тя въздъхва.
— Ти просто си прекалено добър.
Започва да хлипа, не е в състояние да продължи. Божичко, нещата излизат извън контрол! Нямам идея как да се справя с това.
— Виж какво, Пег. Медалът има и обратна страна. Всеки път, когато печелиш нещо в този живот, губиш друго. Никога не мога да имам твоите жизненост, спонтанност, импулсивност. И това не е въпрос на възраст.
Вследствие на всичкото това учене, на работата ми като учител, психолог, художник, писател, аз съм заоблил грапавините на моята личност, шлифовал съм я и съм я лустросал. Аз разсъждавам прекалено много. Неизменно търся значението на всичко, което се случва. Не вярвам, че искаш да бъдеш като мен, подобен живот не би ти допаднал. Харесвам те такава каквато си. Не се подценявай, ти си стойностен човек. Никога не го забравяй.