Те отпрашват към къщи, Боби държи Алис за ръка, докато пресичат Хедър Лейн, сетне се затичват по тротоара. Сърцето ми се къса, като ги гледам. Мисля си, че не бях толкова добър брат и не се държах с Джийн така добре, както Боби с Алис.
Започвам да почиствам четките. Не ми се иска да потъвам в размисли за всички онези неща, които бих желал да споделя или да направя с Джийн, Кейт и Бил, преди да бе станало прекалено късно. Като бивш психолог съзнавам, че всеки, който е загубил близък, изпитва подобно чувство за вина, но това не ми помага. Няма да ми помогне и ако потъна в подобни размисли.
Почти пет е, когато изкачвам стъпалата пред верандата на Пег. Тя отваря вратата и ми намигва. И аз й намигам в отговор. Реакцията ми е чисто машинална. И най-вероятно глупава.
— Кафе?
— Трябва да побързам, Пег. Леля ми обикновено вечеря в пет и половина, най-късно в шест. Не искам да я карам да ме чака.
Тя се усмихва, после се засмива.
— Не се притеснявай, в безопасност си, няма да те ухапя.
Спестявам й отговора, който ми идва отвътре.
Тя тръгва нагоре по стълбите, подвиквайки на децата:
— Ей сега ще сляза! Не яжте нищо, че ще си развалите вечерята!
Следвам я. Влизаме в спалнята. Оставям статива и докосвам другата картина. Все още е леко влажна. Боите лесно могат да се размажат. Поглеждам Пег.
— Мога ли да я оставя тук още малко?
Тя се усмихва, поглежда ме и се замисля, преди да ми отговори:
— Можеш да оставиш всичко, което пожелаеш, колкото време пожелаеш, Бърт. Знаеш го.
Обръща се и тръгваме по коридора, сетне надолу по стълбите. Боби се качва, но отстъпва, за да ни направи път.
— Не ти ли казах да стоиш долу?
— Не, мамо, каза само да не ядем нищо. Искам да отида до тоалетната.
Поглеждам Пег и този път аз й намигам.
— Прав е. И аз чух същото.
Стигаме до външната врата. Пег я отваря.
— Защо не дойдеш по-късно да изгледаме мача заедно? Ще ми бъде приятно.
— Благодаря, но мисля, че е по-добре да не идвам, макар да съм сигурен, че ще ми бъде приятно.
— О, не сме достатъчно добри за теб, така ли?
— Честно казано, Пег, не мога да се сетя за друг човек, с когото бих предпочел да гледам мача, освен с теб, но не мога винаги да правя това, което ми се иска. Нито пък ти.
Слизам забързано по стъпалата на верандата. Стигам до края на алеята, поглеждам назад и махвам с ръка. Очаквам едва ли не да се сблъскам с Бъд. Надявам се да яхна колелото, преди да се е прибрал у дома. Ще свия към Грийнуд Авеню и ще следвам този маршрут.
Девета глава
Часът е девет на следващата сутрин, когато слизам смъртно уморен по стълбите. Леля Едит сигурно ме е чула да влача крака и да се опирам по стените. Кисна дълго във ваната, сетне обличам дрехите си за рисуване. Събота е, как си летят дните!
Долу ме очаква закуска — на масата има бекон, яйца, препечен хляб, портокалов сок. Леля Едит седи на обичайното си място, пред нея има чаша кафе.
— Я гледай ти, още мърдаш! Когато се качих горе, лежеше като мъртвец, само дето хъркаше толкова силно…
— Не съм спал. Ако бях спал, сега нямаше да се чувствам капнал от умора.
— Ето, пийни кафе.
Пия ли кафе обаче, ръката ми ще се разтрепери. И това е проблем, особено когато съм на път да приключа някоя картина. В същото време не мога да отклоня подобно предложение, направено с любов. Леля Едит ми налива пълна чаша с кафе, аз добавям две лъжички захар. Трябва да си купя захарин. Ако продължа да се храня така и да се тъпча със захар, никога няма да отслабна. Емили няма да ме познае, а дори да ме познае, ще се престори, че не съм аз.
Яйцата са страхотни, приготвени точно както ги обичам — с по-твърд белтък и с полутечен жълтък. Беконът е хрупкав, а препечените филийки — топли. Само в Америка може да се намери подобен бекон, тънък, крехък и умерено солен. Ям бавно и дъвча внимателно, наслаждавам се на вкусната храна, която прокарвам с глътки горещо кафе. Леля Едит бавно отпива от своето.
— И така, днес какво ще се преструваш, че рисуваш?
— Днес ще се преструвам, че рисувам „Магазинчето“, от което си купувах бонбони, когато бях дете. Вече съм започнал и мисля, че ще излезе хубава картина.
Леля Едит отново ми е приготвила обяд, към който е добавила и кутийка бира в найлонов плик, пълен с кубчета лед.
— Закусваш толкова късно, че бирата може и да се запази студена, докато дойде време за обяд.