Мятам на гръб кутията със статива. Махам за довиждане на Чики и му обещавам преди Коледа да му изпратя голяма снимка на картината, за да си я окачи в рамка. Намеренията ми са добри, но знам, че едва ли ще си изпълня обещанието, такъв съм си, не бива да ми се има доверие за подобни неща. Сетне размислям и твърдо решавам да удържа обещанието си. Не е проблем — без друго трябва да снимам картините за архива си. Ще извадя двайсетина копия, би трябвало да стигнат. Отправяме се заедно с Боби към дома му.
Когато пристигаме, виждам, че Пег ни очаква на вратата. Чудя се откога ли стои там. Надявам се да не е отдавна. Едва изкачвам стъпалата, натоварен със статива и с картината; завъртам се настрани, за да мина през вратата. Едва сега усещам колко съм уморен. Концентрацията, необходима при рисуването на една картина, а и децата, събрали се около мен, са изпили силите ми. Пег стои зад мен и се усмихва.
— Бъд и Пит отидоха до стадиона, надяват се да намерят билети за мача. — Тя млъква и пристъпва към мен.
Облечена е в джинси и блузка с избродирано алигаторче. Гримирала се е умело, направила си е нова прическа и изглежда почти красива. Тайно в себе си се надявам да се измъкна, без да се получи неловка сцена. Слава Богу, че децата са у дома! Ужасно е да остарееш толкова много, че мечтаните неща, онези връзки и авантюри, които изпълват фантазиите ти и които искаш да ти се случат, в реалността се оказват непосилно бреме. Щеше да е страхотно, ако бях на трийсет или на четирийсет, ако не бях женен и ако това можеше да продължи само няколко дни или поне няколко часа.
— Божичко, колко съм изтощен, Пег! Работих прекалено усилено, а и децата ме умориха, макар да бяха чудесни. Вече съм прекалено стар за тази работа.
— Боби беше толкова развълнуван от картината на Чики. Може ли да я видя?
— Разбира се, Пег. В известен смисъл тя е посветена на теб.
Така си е. Рисувах я и за Пег, привлекателната жена, привлечена от мен, за майка си, жената, на която най-силно ми напомня, за Джийн, която би се забавлявала със случващото се, и за дъщерите си, най-вече за Кейт и нейното семейство. Надявам се сега тя да е установила някакъв контакт с онзи „Уилям“, който се крие в мен. Подпирам картината на крака на масата в трапезарията. Оставям кутията със статива в кухнята, за да не изцапа килима.
Пег се надвесва над картината. Идва и Боби и започва да сочи един или друг детайл от алеята, от „Магазинчето“ или пък от улицата нагоре към Клинтън. Не съм нарисувал никакви хора освен Чики и няколко фигури в далечината. Пег не казва нищо, ала очевидно е погълната от картината. Ще ми се да мисля, че се наслаждава на онези неща, които не са фигуративни, а са свързани по-скоро с композицията, с пластичните елементи, но може би само си въобразявам. Господи, какъв непоправим романтик съм!
Боби хуква навън, за да продължи да си играе. Разопаковам обяда, който леля Едит ми е приготвила. Наближава два. Целият ми график отиде на кино. Пег взима кутийката с бира, която вече плува в найлонова торбичка с топла вода, и я сменя със студена бира от хладилника. Бира в стъклена бутилка с капачка. Отваря я и налива бавно, под наклон, в две истински халби. За пръв път, откакто съм дошъл в Америка, пия бира в чаша. Вадя двата огромни сандвича, които леля Едит е увила. Подавам единия на Пег.
— И без друго съм достатъчно дебела, да не искаш да заприличам на дирижабъл?
Но вече е протегнала ръка и взима сандвича.
— Къде е Сюзан?
— Какво ти става, страх те е да останеш насаме с мен ли? Не се притеснявай, децата влизат и излизат непрекъснато.
По лицето й пробягва онази загадъчна усмивка, която напомня Мона Лиза. Чувствам се по-спокоен. За нея това е само една игра и нищо повече. След като днес Бъд не е на работа, присъствието му се усеща, нищо, че е отишъл до стадиона, за да вземе билети.
Храним се мълчаливо, но тишината не ни кара да се чувстваме неловко, взаимно се наслаждаваме на присъствието си. Май тя вижда, че съм уморен, и проявява разбиране.
— Бърт, имаш ли нещо против да ми разкажеш повечко за сестра ти? Колкото повече мисля за това, толкова по-уплашена се чувствам. Може да е глупаво, но ме е страх от призраци и други такива. Снощи сънувах, че двамата с теб сме брат и сестра и спим в онази стая горе, където сега е Боби. В съня ти дойде в леглото ми и мигом престанахме да бъдем деца. Беше толкова вълшебно, превърнахме се от деца във възрастни и всичко бе невероятно секси.