Едгар и Марк, съпругът на Джоан, нареждат столовете около масата. Знаят къде седят столовете за гости. Чувстват се като у дома си. Леля Едит, Емили и Даян свалят плетената покривка и на нейно място слагат бяла ленена покривка на цветенца, също бели. Това ми е толкова познато. Всяка неделя майка ми застилаше масата със също такава покривка, дори цветните мотиви бяха същите.
Едгар поглажда корема си.
— Ти ли ще ми говориш за ядене! Стана ми навик и сега не мога да спра. По цял ден се тъпча. В офиса си имам бюро с шест чекмеджета и три от тях са пълни с храна.
Той се засмива. Леля Едит му се заканва с пръст.
— Не се опитвай да обвиняваш мен, че съм те направила шишкав. Я ме погледни, да не би да съм дебела? Вие двамата приличате на бременни жени в четвъртия месец.
Докато си говорим, масата вече е готова. Всеки си придърпва стол и сяда. Никой не сяда на определено място, никой не помага на останалите със столовете. Това е то истинско семейство, всичко се върши машинално, по навик. Въртя се около масата, докато най-сетне откривам „своето“ място. Явно гостът трябва да се настани в ъгъла откъм дневната и срещу стената. Едгар седи до мен начело на масата, а от другата му страна е едно от децата на Даян.
Той свежда глава и всички следват примера му. Момчетата събират длани за молитва.
— Благослови ни, Господи, за щедрите Ти дарове, които ще получим чрез нашия Спасител Исус Христос. Благодарим Ти, че отново ни събра заедно. Амин. Леля Едит, Емили, Даян и Джоан поднасят страхотен обяд, един вид каквото дал Господ. Контрастът между различните ястия е невероятен.
На следващата сутрин успявам да се събудя едва когато часът минава девет. Денят отново е прекрасен. Какъв невероятен късмет имам с времето. По това време на годината във Филаделфия често вали, но сега ясните безоблачни дни се нижат един след друг както подобава на истинско циганско лято.
Когато слизам в трапезарията, на масата вече ме очакват пържени яйца, препечени филийки и всичко останало, както си му е редът. Леля Едит е по-възрастна от мен с петнайсет и повече години, а върши всичко с такава лекота, че просто ме смайва. Непрекъснато забравям или обърквам едно или друго. Тя е невероятна, а пък аз съм учуден от самия себе си, че съм в състояние да закуся след вчерашното пиршество.
След закуска свалям колелото от верандата и привързвам платното отзад. То е последното, опънато на подрамка. Скоро ще трябва да се захвана с нещата, които купих от магазина за пособия за рисуване, и да опъна още платна.
Пътуването до Стоунхърст минава безпроблемно. Поемам нагоре по Хедър Лейн. Вече наближава единайсет. Когато почуквам на вратата, Пег излиза от кухнята. Изглежда уморена и все още е по домашния си пеньоар. Отмята от лицето си кичур от несресаната си коса, в ръката си държи цигара.
— Олеле, Бърт, колкото съм скапана! Ужас! Едва изпратих децата на училище. И те бяха съсипани от умора. Купонясвахме до четири сутринта. Бъд беше още махмурлия, когато тръгна за работа, макар да изпи пет чаши от най-горещото, най-силното кафе, което съм в състояние да направя. Надявам се да не го уволнят; само това ни липсва.
Държи вратата отворена. Влизам вътре. Джони е заспал на пода, завит с одеялцето си. Цари страшна бъркотия. Навсякъде — на масата, на пода и къде ли още не, се търкалят чаши и празни бирени бутилки. Вони на цигари и алкохол като в долнопробен бар. Всички съдове са били използвани като пепелници — дори чаши и чинии.
— Мога ли да се кача и да си взема статива?
— Разбира се. Аз ще си налея още малко кафе. Трябва да почистя. Надявам се да не сме прогорили прекалено много дупки в мебелите и в килимите. Долу в избата положението е още по-страшно. Господи! Сякаш хуни са минали оттук. Кен доведе някои от приятелчетата си рокери от бандата на „Магьосниците“. Бяха свили отнякъде цяла каса бърбън. Обичаме да се веселим, но това ни дойде в повече.
Тези „Магьосници“ направо ме плашат. Един от тях — имаше дълги руси коси — ме притисна зад бара и се опита да ме изнасили. Изплаших се Бъд да не ни види, тогава щяха да изпотрошат цялата къща, а Бъд можеше да пострада, да го убият дори. Тези типове носят ножове и пистолети и не се притесняват да ги използват.
Хайде, Бърт, какво ще кажеш да изпиеш чаша кафе с мен? Не ми се иска да губя време, но кимам в знак на съгласие. Слаломираме между бутилките по пода и стигаме до кухнята. Пег грабва от масата цял наръч бутилки и ги тъпче в найлонов чувал.