— Че ти още не си я свършил! Работиш цял ден и си едва в началото. Имах един братовчед, който рисуваше. Можеше да нарисува някоя гора с езеро върху два пъти по-голямо платно, при това за половин ден. Завършеше ли някоя картина, веднага я продаваше.
— Браво на него.
Готвя се да продължа. Не разполагам с много време. Тя се намръщва и продължава да говори с пълна уста:
— Не забравяй какво ти казах. Ела, като свършиш тази картина, и може да я купя. Но трябва да направиш магазина ми по-голям и да изпишеш името му върху табелата, РОСО, с големи червени букви. — Вдига поглед към избелялата табелка над входа на магазина. — Едно време това бяха големи червени букви.
Кимам и продължавам напред.
След няколко минути се озовавам пред дома на Пег. Слизам от колелото и го тикам по алеята към къщата, след което го подпирам на оградата. Пег стои зад вратата с мрежата. Сега изглежда далеч по-добре, отколкото когато се разделихме сутринта. Сресала се е, гримирала се е, облякла е тъмносиния пуловер с V-образното деколте. Все още има торбички под очите, но като изключим тях, не забелязвам други следи от бурната нощ. Придържа ми вратата, за да вляза; чудя се дали онзи рокер не я е изнасилил наистина.
— Мислех, че няма да дойдеш. Останали са една-две студени бири. Я да видя какво си нарисувал. Боби и Алис бяха толкова възторжени.
Обръщам картината към нея.
— Ей, страхотна е! Много те бива! Винаги бих познала това място. Има го дори магазинчето за сандвичи. Но пък А&Р и „Американ Стор“ вече ги няма, затвориха и фурната и всички останали магазини, които си нарисувал.
— Да, правя същото, което направих и на тази улица, рисувам нещата такива, каквито бяха в детството ми. Някои са си същите, но други са се променили, особено магазините.
Пег отваря хладилника, изважда две бири, отваря ги и ги оставя на барплота. Чукваме бутилките за наздраве. Тя поглежда към дневната. Там е само Джони, който отново гледа телевизия. Пег зашепва:
— Съжалявам за сутринта. Сигурно си ме помислил за някоя мръсница. Толкова съм благодарна за помощта, а и не бях съвсем изтрезняла… Заболя ли те?
— Както се казва, Пег, да забравим миналото. Имам ли някакви белези?
Оглежда ме внимателно. Усещам устните си леко подути, а и някои места се възпалиха от лютите чушлета в сандвича.
— Не, изглеждаш добре. Всъщност чудесно. Аз по-добре ли изглеждам от сутринта?
— Като чисто нова, все едно не е имало никакъв купон. Пег, трябва да внимаваме. Приятно ми е да бъда с теб и признавам си, ти ме възбуждаш, но това е лудост. Трябва да й сложим край. Замисли се какво вършиш.
— Да, зная. Цял ден мисля за това. Не е честно спрямо теб.
— Вероятно не е честно и към двама ни, особено към теб. Мамка му, ако ти се прави секс, със сигурност около теб ще се намерят неколцина млади жребци, с които можеш да уредиш нещата така, че да не загазиш. Но това е прекалено опасно, тук, в твоя собствен дом, при това с възрастен женен мъж.
— Зная. Проблемът е, че не става въпрос само за секс, а и за теб. Е, има и сексуален елемент, разбира се, и ти го знаеш.
Облизвам устните си и се усмихвам:
— Да, Пег, зная. Но ти ме плашиш. Май се забавляваш с обстоятелството, че и мен ме е страх. Това е част от удоволствието, нали?
Тя жадно отпива от бутилката. Не затваря очи, взира се в мен, наблюдава ме. Оставя бутилката и се усмихва:
— Да, вероятно. Толкова си сладък. Не познавам други мъже като теб. В някои отношения приличаш на петнайсетгодишно хлапе и аз просто не зная какво да правя.
— Аз съм доста над петнайсет, надхвърлил съм ги има-няма с петдесет години и много добре знам какво правя. Това е проблемът.
Допивам бирата си. Вече не ме свърта. Бъд може да се почувства зле и да се прибере по-рано. Не искам да ме завари тук. Поглеждам си часовника. Пет без петнайсет. Не искам да се прибирам у леля Едит и да вечерям преди шест, но по-добре да се омитам от тук. Ставам и взимам статива. Дали ще мога да се кача в спалнята, за да оставя картината и да си изляза, без да участвам в поредната вълнуваща сценка?
— Може ли да се кача горе и да оставя картината на обичайното място, Пег?
— Разбира се. Чувствай се в безопасност, няма да те преследвам, нито пък ще те съборя върху леглото.
Подиграва ми се и това проличава в тези нейни почти прозрачни сини очи. Раздвижвам крака и едва ли не хуквам през дневната, като за малко не се спъвам в Джони. Качвам се по стълбите и тръгвам по коридора, като придържам отстрани статива и картината. Вратата на спалнята е отворена. Оставям статива, платното, лака, терпентина и се обръщам; очаквам да видя Пег, застанала на прага. Това явно се случва единствено във въображението ми.