— Добре, Бърт, разбирам какво искаш да кажеш. Но не флиртувам с теб само за да прогоня скуката. Правила съм секс с други двама мъже, откакто се омъжих, оттогава обаче минаха две години. Осъзнавам, че всичко, което казваш, е вярно.
Тя млъква. Боя се да не се разплаче.
— Това, което не разбираш и което се опитвам да ти обясня, се крие в самия теб. Не мисли, че не си задавам въпроса защо съм толкова нервна, неспокойна и… добре, възбудена в присъствието на по-възрастен мъж. Случва ми се за пръв път. Винаги съм си падала по мъже, чийто тип мога да определя като „мачо“ или „каубой“. Предполагам, че е защото ти си толкова различен, защото с теб мога да разговарям, защото ме караш да се чувствам оценена, защото те е грижа за мен. Не знам наистина. Съжалявам, ако смяташ, че не е честно спрямо теб да се опитвам да изглеждам по-добре. Не съм поглеждала на нещата от този ъгъл. Просто исках да ме харесаш, и то по начин, който да прочета в погледа ти. Зная, че тялото ми започва да се отпуска, виждам първите признаци на двойна брадичка и така нататък, но въпреки това още съм млада. Да, промених се външно, може би защото все не успявах да сваля теглото си след ражданията, а и прекалено много обичам да си похапвам и да пия бира. Освен това имам чувството, че Бърт вече не ме забелязва. Дори останалите мъже в квартала вече не ме забелязват. Сякаш съм станала невидима. С теб обаче се чувствам добре, защото в твоите очи съм все така млада и красива. Представа си нямаш колко ми е хубаво.
— Представям си и още как. Помисли само! Та през последните двайсет години аз съм практически невидим. Затова съм толкова мнителен, толкова нервен. Не мога да проумея как така не забелязваш плешивата ми глава, биреното ми коремче, което става все по-голямо и по-голямо, бръчките по лицето ми, скованите ми движения. По дяволите, разликата между трийсет и две и седемдесет е огромна! Та аз съм буквално два пъти по-възрастен от теб!
Тя не обръща внимание на чашата си и отпива направо от бутилката. Когато я оставя на масата, вече се усмихва.
— Добре, да престанем с психоанализата и да се насладим на обяда. Разбрах какво искаше да ми кажеш и мисля, че и ти ме разбра. Да се опитаме да си прекараме приятно както досега. Ако искаш, мога да облека някакви развлечени дрехи и да си изтрия грима. Съгласен ли си?
— Приятно ми е да те гледам така красива, Пег. Не ме разбирай погрешно. Нека никой от нас не таи очаквания спрямо другия. Може би точно в този момент имам нужда от по-млада и привлекателна сестра или дъщеря и това е част от причината да не издържам далеч от теб. Не искам да използвам онова изтъркано клише, да бъдем като брат и сестра, но сигурно ти звучи точно така. А може би и ти имаш нужда от по-голям брат или чичо, с когото да поговориш.
— Добре, да спрем дотук, Бърт. Но мисля, че има и още нещо и ти го знаеш.
Отхапвам от сандвича си, започваме да се храним, като от време на време се усмихваме един на друг, а понякога дори избухваме в смях. Обзема ме приятно усещане за спокойствие. Радвам се, че мога да увелича дистанцията, без да нараня чувствата й и без да помрача добрите спомени. Същевременно няма как да обясня на жена си какво намирам у Пег, както и тя няма да може да го обясни на Бъд. Тази зона на човешките взаимоотношения не се радва на кой знае каква толерантност.
Довършваме обяда си и Пег прави кафе и за двама ни. Зная, че умира от желание да запали цигара.
— Няма проблем, Пег, запали една. Само издухвай дима в другата посока. Не искам да ти развалям удоволствието. В края на краищата това е твоят дом.
— Всичко е наред, мога да пия кафе и без да пуша.
Питам я къде е Джони. Тя се усмихва.
— Какъв беше планът ти? Да вземем детегледачка? Да се позабавляваме? Може би такъв е бил и моят план. Джони е у Сюзан.
Тя вдига влажен поглед от чашата си и го вперва в мен. Чувствам се още по-ужасно.
— Съжалявам, Пег. Съжалявам и заради самия себе си. Но продължавам да мисля, че постъпвам правилно.
— Прав си, мамка му!
Единайсета глава
Неделя е; обличам най-хубавите си дрехи и отиваме на черква. Леля Едит ме обявява за лицемер, защото не съм истински вярващ, не съм истински християнин.
По време на цялата служба двамата с нея не смеем да се погледнем, защото ако го сторим, ще избухнем в смях. Няма на какво да се кикотим… а може би има? Трябва да внимавам, когато говоря с възрастни хора за религия, темата е също толкова опасна, както онази за смъртта. Научил съм се да не говоря за тези неща, освен с най-близките си приятели и зная, че след като така и не се осмелих да разговарям с родителите си за религия, същото важи и за отношенията ми с леля Едит. Въпреки несериозното й на пръв поглед отношение тя е много искрена и всеотдайна в тези неща.