Когато по-късно слизам на долния етаж, леля Едит ме очаква в дневната.
— Помислих те за мъртъв.
— Наистина спах като мъртвец! Има ли нещо за ядене? Моля те! Умирам от глад и няма храна, която да може да се сравни с гозбите на леля Едит. Тялото ми жадува за тях. Сготвила ли си нещо, или да отида в някой ресторант и вероятно да умра от отравяне с птомаин6?
Тя става и тръгва към кухнята. Следвам я по петите. Оставила е храната във фурната, за да не изстине, но така пък ястието се изсушава. Подава ми чинията.
— Ще получиш само това, тъй като проспа вечерята.
— Прибрах се навреме. Ти не ме събуди.
— Тук не си падаме по трупове в спалните. Приличаше на жив мъртвец.
— Видя ли ми картината?
— Къде е? Успя ли да я завършиш?
— Да, готова е. Качил съм я в спалнята при другите. Искаш ли да я видиш?
— Да, но ще почакам да се нахраниш.
Сготвила е стридена яхния. В нея плуват и малки тестени шестоъгълници, солени и много вкусни. Като дете много мразех стридите, но обожавах тези шестоъгълничета. Побутвах ги с лъжицата и гледах как плуват в млечнобялата яхния. Предполагам, че стридите бяха от консерва. Бяха основен хранителен продукт в петъците, когато католиците нямат право да ядат дори риба. И това важеше за почти целия квартал. Аз пък мразех петъците.
В Париж се превърнах в заклет почитател на суровите стриди, нямах търпение да дойдат онези месеци, които завършват на „ри“, за да се насладя на този деликатес. Няма нищо по-хубаво от дузина стриди, поднесени върху натрошен лед и гарнирани с лимон. Сега отново се връщам към стридената яхния от моето детство. Трябва да призная обаче, че е доста по-вкусна, отколкото я помня. Изяждам и последната лъжица. Леля Едит седи до масата и ме наблюдава.
— Не мислех, че ще ти харесат. Сигурна бях, че няма да ти харесат и сега ти ми развали цялото удоволствие.
Връщаме се в дневната. Леля Едит е разтребвала. Обичам, когато е подредено. Разглеждаме снимките на внуците й. За човек, който има само едно дете, тя определено разполага с много внуци и дори с правнуци. Двамата с Емили имаме само три внучета и освен ако Уилям не направи нещо по въпроса, ще си останем на практика без внучета. Леля Едит разглежда картините ми и реагира одобрително.
Дванайсета глава
Когато на следващия ден излизам от къщата, уличното движение не е кой знае колко натоварено, но настъпването на есента определено си личи. След около седмица ще се прибера у дома. Емили ще ми разкаже за Виетнам и за бебето. Питам се как ли ще го кръстят в черква.
Почуквам на вратата и изчаквам няколко минути, преди Пег да отвори. Изглежда поуморена, но си е сложила грим и се е сресала. Носи обичайния пуловер, този път черен, и джинси.
— Влизай. Божичко, ти си радост за уморените ми очи!
Заемам мястото си край барплота. Приготвила е кана горещо кафе и ми подава чаша, в която да си налея. Поглеждам през рамо и виждам бебето да спи пред телевизора, чийто звук е изключен. Пег проследява погледа ми.
— Писна ми от тези анимационни гласове. Джони и без друго ще поспи поне още час. Как си? Наистина не очаквах да те видя отново. Сигурна бях, че няма да дойдеш.
— Ето ме, тук съм. Както казах, искам да те помоля за услуга.
— Имаш предвид да рисуваш вътре у дома? Разбира се, много добре знаеш, че ще се съглася. Не разбирам защо изобщо ме питаш.
— Благодаря ти, Пег. Това означава много за мен. Притеснявах се, не исках да наруша личното ти пространство. И без друго ти преча достатъчно. А сега все едно се нанасям у вас.
— О, Бърт, престани! Знаеш, че искам да останеш тук колкото можеш, ако ще дори цяла година да рисуваш къщата ми. Зная какво криеш в този твой статив — магия. Няма да нарисуваш къщата ми, както би сторил някой друг художник, ти ще пръснеш навсякъде мъничко от вълшебния си прашец. Само гледай да не изцапаш с боя килима или тавана. Става ли? — Поглежда ме и продължава: — Знаеш какво искам да кажа, Бърт. Искам да си тук, водена може би от егоистични подбуди. Ти постъпи правилно, Бърт. Бях прекалено напориста. Постави ме на мястото ми. Задължена съм ти.
В този момент разбирам, че нещата вече не са същите. Говорим като герои от сапунена опера. Поглеждам я. Тя отвръща на погледа ми и на недоспалото й, подпухнало от махмурлук лице се изписва усмивка.
6
Самият птомаин се образува при разлагането на протеините от някои бактерии и не е отровен. Бактериите и някои други продукти на това разлагане обаче могат да причинят хранително отравяне. — Бел.Прев.