— Какво ще рисуваш? Къде ще застанеш?
— Мисля да рисувам тук, до входната врата. Ако не беше толкова студено и малкият Джони не спеше пред телевизора, щях да я отворя и да рисувам от верандата.
— Направи го, ако искаш. Джони има нужда от малко чист въздух, който да прогони миризмата на цигари и алкохол. Ще му облека грейка. Така хем може да гледа проклетите си анимационни филмчета или сапунки, хем да диша чист въздух.
— Ами ти?
— И аз ще си сложа грейка. На обяд ще затворим вратата, за да могат децата да се нахранят. И без друго не е толкова студено, по-скоро е влажно. Ще се отрази добре на всички ни. С тези купони, дето ги правим напоследък, къщата вони на бар. Ще я проветрим цялата. Дори ще отворя вратите на кухнята и на мазето, за да стане течение.
Понякога забравям, че Пег умее да се справя с трудностите. Сладка е, но същевременно има силен характер. Допивам кафето си.
— Добре, да се хващам за работа.
Излизам навън и свалям от колелото статива и платното. Прибрал съм терпентина и лака в найлонова торбичка, от онези, в които продават мандарини или лук.
Когато се връщам, Пег е подпряла и двете врати — входната и онази с мрежата. Голямата врата е отворена навън, мрежестата — навътре. Докато се опитвам да преценя какво и как да направя, Пег вече слиза с Джони. Наистина му е сложила грейка. Предполагам, че току-що го е събудила. Той нито плаче, нито изглежда кисел, само смуче пръста си и стиска мръсното си оръфано одеяло.
— Пег, може ли да откача тази мрежа? Вече е хладно, навън едва ли има много мухи.
— Разбира се. Знаеш как да го направиш? Цял месец повтарям на Бъд да я махне.
— Лесна работа. Имаш ли отвертка?
Тя се връща в кухнята. Чувам стъпките й по стълбите към мазето, превърнато в стая за игри и забавления. За мен то винаги ще си остане мазе. Връща се с електрическа и с обикновена отвертка. Вече съм свалил ограничителя на вратата. Остават ми четирите винтчета на всяка от пантите.
Взимам обикновената отвертка и започвам да ги развъртам. Слагани са и са вадени няколко пъти, затова излизат съвсем лесно. Подавам на Пег всяко извадено винтче. Остава ми само най-горното, тогава хващам вратата с едната ръка, а с другата го развивам. Рамката с мрежата пада с лекота в ръката ми. Подпирам я на верандата.
— Толкова лесно ли било? Мамка му, и аз можех да го направя!
— Повечето неща са по-лесни, отколкото изглеждат. Хората се опитват да ги представят като много трудни само за да си придават повече важност. Ето, вземи винтчетата и ги залепи с тиксо към вратата, за да не ги търсиш следващата пролет.
Тя донася тиксо и ги залепва към вратата. Започвам да разпъвам статива на верандата. Когато Пег свършва със залепването на винтчетата, аз вдигам рамката с мрежата. Тя отваря входната врата още по-нашироко и аз влизам в къщата.
— Предполагам, че я държите някъде в мазето?
— Да, сигурно. Никога не съм обръщала внимание. Сигурно ме смяташ за глупачка.
— Не, това просто спада към графата „не ми е работа“; по същия начин мъжете се отнасят към чистенето, гледането на деца, готвенето.
Минавам през кухнята, понесъл мрежата, свивам към мазето и след като Пег ми отваря вратата, която води надолу, слизам по стълбите, като внимавам да не закача свода. Пег върви подире ми. Питам се дали всичко с Джони е наред, все пак входната врата е отворена и никой не го надзирава.
Слизаме в мазето. Откривам място на рафта, където мрежата ще се побере. Струва ми се най-подходящото място за складиране на врати. Пег оставя мазето отворено, за да се проветри и то.
— Не мисля, че някой би дошъл да ни ограби. Ако случайно влезе, или ще припадне, или ще си поръча бира.
Тя започва да събира бутилки, препълнени пепелници и всевъзможни боклуци.
— Ще остана долу и ще се опитам да разчистя тази кочина. Само проветряването няма да помогне. Обикновено затварям вратата да не би Джони да излезе навън, но ти можеш да я оставиш отворена, стига да го наглеждаш.
Забравили сме детето! Хуквам нагоре по стълбите, втурвам се в дневната. Джони си лежи, не спи, но и не гледа телевизия. Явно проветряването и замяната на майка му от друга „бавачка“ му идват в повече.
Проблемът ми е да си осигуря достатъчно пространство за рисуване, едновременно да виждам и цялата стая, и платното. Най-накрая намирам подходящото място — там, където беше вратата с мрежата. Рисувам, извърнат встрани. Оглеждам продължително стаята, опитвам се да я преподредя, да извикам спомените, да се върна назад във времето.