Той млъква. Гледа ме право в очите. Поглеждам крадешком към Пег. Лицето й е почервеняло, в очите й напират сълзи.
— Никога не си ми казвал тези неща, Боби. Мразиш толкова много неща! Нямах представа.
Той преглъща поредната хапка. Настъпва гробно мълчание, след което Боби казва с приглушен глас, аха да се разплаче:
— Никога не си ме питала.
Пег се обръща към Алис:
— Ами ти, Алис? Харесва ли ти тук?
В първия момент решавам, че малката не е чула въпроса, защото продължава да ровичка в чинията си.
— О, мисля, че всичко е наред — промърморва след секунда. — Не смятам, че Боби искаше да каже всички тези неща… Сега ще получа ли десерт?
Двамата с Пег избухваме в смях. Джони е заспал на високото си столче. Дори храната не е в състояние да го събуди. Явно е свикнал да я гледа по телевизията; рекламите на „Макдоналдс“ и „Бургер Кинг“ с танцуващи пържени картофки, с пластовете месо и маруля, домати и лук, обилно поляти със сос и пъхнати в съвършени бели хлебчета, лакомо поглъщани от широко усмихнати деца. След всичко това ирландската яхния наистина изглежда ужасно тъпа и скучна.
Пег внимателно повдига Джони и го отнася в дневната. Още е с грейката. Може би по телевизията ще покажат сняг и той ще бъде единственият в подходящо облекло.
— Ще се събуди за вечерните анимационни филми. Няма смисъл да го слагам да спи. Веднага ще се събуди и ще започне да плаче, докато не го сваля обратно долу.
Тя влиза в кухнята и се връща с кутия сладолед.
— Ей, мамо, страхотно! С какъв аромат е?
— С парченца шоколад, любимият ти. Какъв друг може да бъде? — Тя се обръща към мен: — Това е единственият сладолед, който и двамата обичат. Не искат нито шоколадов, нито ванилов, нито ягодов, нито дори сметанов с ядки. Ти искаш ли?
— Не, благодаря. Но не бих ти отказал малко от онова, което ври на печката.
— Какво? Забравила съм кафето? Съвсем съм се побъркала. Знаех си, че съм забравила нещо.
— Честно казано, никога не пия кафе по време на хранене. Французите го пият винаги накрая.
Тя донася кафето и налива в чашка с чинийка, които поставя пред мен.
— Значи ние сме единственият френски ресторант на Хедър Лейн.
Децата лакомо поглъщат сладоледа си. Омели са купичките още преди Пег да върне кутията във фризера.
— Мамо, можем ли да станем от масата?
— Нахранихте ли се?
— Да и имам домашно по математика — трийсет задачи за умножение. Мразя умножението!
— Отивай да ги решиш, Боби, и ела да ги проверя, когато свършиш. Ами ти, Алис, имаш ли някакво домашно?
— Само по правопис. Трябва да науча двайсет думи, но са лесни. Вече ги знам.
— Върви да учиш в стаята си. Когато свършиш, ще те изпитам. Двамата с Бърт ще си поговорим още малко.
— Дооообрееее.
Тя хуква по стълбите след Боби.
— Е, така поне ще имаме малко спокойствие.
— Нека ти помогна със съдовете.
— Само ще ги изплакна и ще ги накисна в умивалника. Разполагам с цяла вечер, за да ги измия.
Пег започва да раздига масата. Ставам и започвам да разтребвам от другия край.
— Недей, Бърт. И сама мога да се справя. Само ще ми пречиш.
Подавам й купчината, която съм събрал. Отнася я в кухнята. Взимам маслото, солта, пипера, лъжици, ножове, вилици и ги отнасям на кухненския плот.
Сядам на мястото си. Тя се настанява срещу мен. Донесъл съм и чашите ни с кафе.
— Леле, колко лесно се живее с теб. Винаги ли си такъв, дори у дома?
— Обичам да помагам в домакинската работа. Не се справям така добре, както би го направила една жена, но обичам да помагам.
— Ти си извънземен, да знаеш! Така те нарича Бъд. Извънземното. Не влага в това нищо лошо, напротив. Може би аз говоря прекалено много за теб. Не мога да се науча да си затварям устата.
Взираме се един в друг, но се усмихваме, чувстваме се приятно.
— На двайсет и девети Извънземното заминава за друга планета. Питам се дали не би ми направила още една услуга.
— Всичко каквото кажеш.
Бъркам в малкото джобче на джинсите си. Купих ги само защото бяха единствените, които успях да открия с джобче като за джобен часовник. Изваждам малкото черно портмоне с цип, в което държа парите си за приумици и щуротии. Винаги сгъвам банкнотите, така че да станат колкото се може по-малки. Останала ми е само една, да се надяваме, че няма да ми потрябва. Подавам я на Пег.