— Искам да купиш коледни подаръци на децата. Няма да съм тук и не знам какво би им харесало. Ако останат пари, вземи си нещо и за себе си.
Тя разгъва банкнотата и ме поглежда.
— Мили боже! Това са сто долара! Истински ли са?
— Не, не са истински, парите не са нещо истинско, просто такава е природата на нещата. Но ще ти свършат работа.
— Не мога да повярвам! Честно казано, Бърт, не мога да ги приема. Само ще ни попречат… ще застанат между нас… нали разбираш?
— Само ако ти го позволиш, Пег. На мен няма да попречат. Както знаеш, издигнал съм толкова прегради помежду ни, че някаква си хартийка, на макар и банкнота, няма да промени нищо.
— Еха, каква Коледа ще бъде само! Двамата с Бъд отдавна се опитваме да заделим нещичко настрана, но никак не е лесно. Пием прекалено много, купонясваме прекалено много, а и той не изкарва достатъчно, за да си позволим да живеем така. Предполагам, че сме прекалено безразсъдни.
— Да се забавлявате на вашата възраст не ми се струва толкова безразсъдно.
— Да кажа ли на Бъд?
— Ти си решаваш.
— Няма да му кажа. Нека и той бъде изненадан като всички останали. Може би ще му кажа, но след празника. Ще се почувствам като истински Дядо Коледа. Знаеш ли какво искам за подарък?
Какво направих? Попаднах право в капана!
— Нещо, което не можеш да ми дадеш. Искам теб.
— Имаш ме, Пег, при това в онези отношения, които имат значение. Освен това никой не притежава никого. Да имаш някого не е толкова важно, колкото смятат хората.
Тя отива до кухненския плот:
— Извинявай, Бърт. Отново съсипах всичко.
— Не се чувствам съсипан.
— Знаеш какво искам да кажа. Ти си толкова добър човек и добър приятел, а пък аз непрекъснато ти досаждам и те притеснявам.
— Повярвай ми, Пег, на всеки мъж му е приятно, когато красива млада жена като теб го забележи, обърне му внимание. Не познавам много мъже на моята възраст, които биха отхвърлили подобна възможност. Просто трябва да си даваме сметка какво е възможно и какво не. Нали?
— Да. Трябваше да се досетя. Нали Дядо Коледа е Санта Клаус, светец е все пак. Ама че късмет имам! Да си падна по светец, който може да е и елф, но при всички случаи е мъртъв от поне триста години. Дай ми още един шанс, Дядо Коледа!
— Ще ти дам колкото шансове пожелаеш, стига това да не означава да съсипем живота на други хора, живота на хора, които обичаме. Тази цена е прекалено висока.
След тази леко притеснителна за мен размяна на реплики разговорът става приятен и забавен. Тръгвам си неохотно към девет. Радвам се, че съм дошъл с колата, така ще мога да взема картината с „Триъгълника“.
Събуждам се рано, чувствам се отпочинал. Лежа кротичко в леглото, леля Едит едва ли се е събудила. Часът е шест и половина. За пръв път се събуждам преди нея. Навън отново вали… всъщност май само ръми.
Остават ми още три платна. Билетите за Калифорния са в сака ми. Изваждам ги. Днес трябва да потвърдя резервацията. Купих ги, преди да напусна Ню Джърси, и нарочно удължих престоя си така, че да се върна по времето, когато Емили ще си пристигне от Ханой. Мисля си колко хубаво ще е отново да бъдем заедно, но в същото време не искам да се разделям с леля Едит. Може би това е последното ми гостуване у нея. Ще ми липсва страшно много.
Внезапно ми хрумва какво да правя с оставащите платна. Ще нарисувам портрети на леля Едит и на чичо Марвин. Не съм най-добрият портретист в света, но не съм и пълен бездарник. С леля Едит няма да имам проблем, уверен съм, че я познавам достатъчно добре. С чичо Марвин обаче ще бъде по-трудно, може би защото вече го няма, но пък леля Едит ще ми услужи с негови снимки. Портретите, които рисувам, винаги се получават добре, но невинаги пресъздават точно модела. Затова пък работя бързо. Обикновено успявам да сътворя портрет със съвсем прилични размери, горе-долу колкото картините, които рисувам тук, за не повече от два-три часа. Ако обстоятелствата ме принудят обаче да изкарвам прехраната си като портретист, хич няма да ми е лесно. А и ще бъда нещастен. Въпреки това съм готов да нарисувам леля Едит и чичо Марвин, ако тя ми позволи.
Отивам в банята и се измивам набързо. Връщам се в спалнята и си обличам дрехите за рисуване. Вече съм развълнуван от идеята за тези портрети. Ще ги нарисувам веднага след като завърша картината на дневната. Ще ги оставя у леля Едит и така няма да мъкна неизсъхнали платна чак до Калифорния. Ще опаковам другите картини и ще ги прибера в сейф на летището.