Започвам да очертавам стените, да пресъздавам усещането за пространство между стените, тавана и пода; отвсякъде струи светлина. Разполагането на леглата е лесна работа, на едното спях аз, а на другото — Джийн. Мисля да я нарисувам на леглото, но се отказвам. Ще ми бъде много трудно да го направя, а това е нещо, което би ме отказало от тази картина.
Леглата са боядисани в кремаво, но ръководен от свои собствени съображения, решавам да ги нарисувам в оранжевочервено. Винаги съм искал да имат естествения цвят на дърво. Те са най-обикновени легла с метална рамка, но въпреки това се вълнувам. Светлината в стаята ще отразява лъчите на залязващото слънце някъде към шест часа, след вечеря, когато се прибирам и се преструвам, че си пиша домашните, а всъщност заключвам вратата и си играя в Стенландия.
Отлагам до последно мига, в който трябва да нарисувам и себе си. Чудя се кое време от годината да бъде и избирам октомври точно преди Хелоуин. Рисувам себе си с тъмносин пуловер, онзи, с който играех футбол след училище. Носих го цели три години, преди да го проядат молците, а лактите му да се прокъсат. Рисувам се приклекнал пред отворения килер, въпреки че сега вратата е затворена и аз нямам ключ. Не искам да притеснявам Пег с молби да ми даде ключа. Опасявам се това да не я изплаши, да не реши, че отново рисувам в килера.
Изстисквам върху палитрата си всички цветове, с които разполагам, и почиствам грижливо четките си. След всички картини, които нарисувах напоследък, две от четките ми са проскубани почти до дръжката. Започвам да нанасям фона в светли земни тонове и използвам първо по-големи четки, като постепенно преминавам към по-малки, когато оформям и някои детайли.
Нахвърлям надве-натри очертанията на замъка върху хълма заедно с лъкатушните пътеки, които водят към него. Грижливо оформям водопада и пръските вода на мястото, където реката се разбива в скалите.
Не се изкушавам да отворя вратата, за да проверя каквото и да било. Всичко е в главата ми, в сърцето ми. Вървя по тези пътеки, преплувам тези реки, къпя се във водопада. Отново съм жив. Чувствам се неуязвим и непобедим.
Рисувам себе си, коленичил на пода; с едната ръка местя фигурките по пътя и по полянката пред замъка. Рисувам две фигурки. Едната е на пекар, понесъл огромна тава с хляб върху главата си. Другата е на рицар, яхнал кон. Носи броня и един от най-важните герои от дните, когато си играехме в килера.
Рисувам и фонтана в дъното на килера; над него са се надвесили две млади жени и пълнят ведрата си с вода за прането, което ги очаква. Изпитвам абсолютно същите чувства както по времето, когато копнеех Уилям да поиграе с мен, преди Джийн да се присъедини към нас, а и след това. Сега ми се иска да се озова в картината, да се превърна в част от нея.
Рисувам себе си като дете. Използвам същите тънки четки, за да пресъздам материята на онзи пуловер, начина, по който сресвах косата си, когато имах коса. Грижливо изпипвам ръката, която държи миниатюрния пекар, за да го постави на мястото му. Той е връзката между картината и картината в картината на онзи свят, изобразен върху стената, Стенландия.
Минава време за обяд, а аз продължавам да рисувам. Децата сигурно са се прибрали у дома, обядвали са и пак са отишли на училище. Качили са се горе да си измият ръцете, но аз и това не съм забелязал. Най-вероятно Пег, в последен жест на любов и загриженост, им е казала да не ми се пречкат, тъй като съзнава колко важна е тази картина за мен. Тя знае неща, които аз дори не подозирам.
Едва след три часа усещам, че напускам картината. Магията се разсейва. Зная, че съм готов, че съм казал всичко, което напираше в мен.
Истински шок е да огледам стаята около себе си, сетне да върна поглед към картината и да я видя като някоя от рисунките в килера до леглото; струва ми се нереална. Но що се отнася до вътрешния ми мир, тя е по-реална, отколкото външният свят. Тя е от онези картини, които не ти се иска да завършиш. Не ти позволява да спреш да я рисуваш. Тази обаче определено е готова. Оставам потопен в нея като човек, който сънува прекрасен сън и не му се иска сънят да свършва, макар да знае, че е дошло време да се събуди; дава си сметка, че никога няма да може да се върне в този сън; сънят е прекалено красив, за да го напусне.