— Как тогава успя да го нарисуваш? И защо си се нарисувал като левак?
— Не съм го направил нарочно, Боби, просто така се е получило. А успях да нарисувам всичко, защото си го спомням. Това е.
Боби продължава да се взира в картината още няколко минути, сетне хуква покрай бебето и се отправя към входната врата. Оставам неподвижен няколко минути, опитвам се сам да си повярвам. Обръщам бележката на Пег и пиша от другата й страна. Заплаквам отново, плача за всичко, което не може да се сбъдне, и защото до смъртта си ще живея в самота.
Скъпа Пег,
Не мисля, че мога да понеса още едно сбогуване. С прекалено много хора се сбогувах през последните дни. Стига ми толкова. Заминавам утре. Благодаря ти за всичко повече, отколкото можеш да си представиш.