Оставяйки се изцяло в негова власт — хватка, която често щеше да използва в следващите месеци, — тя го убеди да говори много бавно, така че да долавя някои от английските думи и смътно да се досеща какво иска да й каже.
Четвъртият апартамент, който й показа, беше светъл и слънчев, с четири стаи и се намираше в квартал „Колонаки“ — модното предградие на Атина с красиви жилищни сгради и изискани магазини.
Вечерта, когато Лари се прибра в хотела, тя му каза за апартамента и след два дни те се пренесоха.
През деня Лари отсъстваше, но вечерно време се стараеше да се прибере, за да вечеря с Катерин. В Атина вечеряха между девет часа и полунощ. Между два и пет следобед всички почиваха, после магазините отново се отваряха чак до късно вечерта. Катерин установи, че е напълно завладяна от града. На третата вечер Лари доведе вкъщи един приятел, грък. Граф Йоргос Папас беше привлекателен, около четиридесет и пет годишен, висок, слаб, с тъмна коса, прошарена на слепоочията. Притежаваше някакво необичайно старомодно достойнство, което хареса на Катерин. Заведе ги на вечеря в малка таверна в Плаката — старинната част на града. Обхващаше няколко акра от стръмен хълм в сърцето на Атина, небрежно застроени, с виещи се улички и рушащи се изтъркани стъпала, които водеха към къщички, строени още по време на турското робство, когато Атина е била просто едно село. Там бе пълно с варосани клюмнали постройки, пресни плодове и сергии с цветя, с прекрасния аромат на печено кафе, с мяукащи котки и с гръмогласни улични кавги. Беше очарователно. Катерин си мислеше, че във всеки друг град такъв квартал би бил гето, но тук той беше паметник.
Таверната, в която ги отведе граф Папас, беше върху покрив с изглед към града. Келнерите бяха в колоритни костюми.
— Какво ще си поръчате? — попита граф Папас.
Катерин безпомощно изучаваше листа с чуждите ястия.
— Бихте ли избрали вместо мен? Страхувам се, че може да си поръчам собственика.
Граф Папас поръча пищен банкет: избра разнообразни ястия, за да опита Катерин от всичко. Ядоха сарми с лозов лист, мусака от патладжани, задушен заек с лукчета — казаха й какво е, когато вече беше изяла половината, и тя не можа да хапне повече — гръцки хайвер, разбит със зехтин и лимон. Графът поръча бутилка рецина.
— Това е националното ни вино — обясни той.
Докато Катерин отпиваше от него, Папас я гледаше развеселен. Виното имаше смолист, боров дъх — Катерин смело преглътна и ахна.
— И да съм била болна от нещо, току-що се излекувах.
Докато се хранеха, трима музиканти започнаха да свирят на бузуки. Музиката беше жива, весела и заразителна и някои от гостите станаха да танцуват на дансинга. Катерин беше поразена — всички бяха само мъже и танцуваха великолепно. Тя чудесно се забавляваше.
Тръгнаха си чак в три часа след полунощ. Графът ги откара до новия им апартамент.
— Разгледахте ли вече забележителностите? — попита той Катерин.
— Всъщност не — призна тя. — Чакам Лари да се освободи.
Графът се обърна към Лари.
— Бих могъл да покажа някои забележителности на Катерин, докато намериш време.
— Чудесно — отвърна Лари, — ако това няма да те затрудни.
— За мен ще бъде удоволствие. — Папас се обърна към Катерин. — Имате ли нещо против да ви бъда екскурзовод?
Тя го погледна и се сети за Димитропулос, дребния посредник на недвижими имоти, който перфектно говореше безсмислици.
— Много ще се радвам — отвърна искрено Катерин.
Следващите няколко седмици бяха прекрасни. Сутрин Катерин подреждаше апартамента, а следобед, ако Лари отсъстваше, графът я вземаше и я развеждаше.
Отидоха на Олимпия.
— Това е мястото на първите Олимпийски игри — обясни й графът. — Били са провеждани всяка година в продължение на хилядолетия, дори по време на войни, чумни епидемии или глад.
Катерин гледаше с благоговение останките от голямата арена и мислеше за величието на състезанията, провеждани тук векове наред, за победите и пораженията.
— А говорят за игрищата на Итън! — каза тя. — Всъщност тук се е родил спортният дух, нали?
Графът се разсмя и рече:
— Опасявам се, че не. Истината е малко неудобна.
Катерин го погледна с интерес.
— Защо?
— Първото състезание, проведено тук, е било нагласено.
— Нагласено ли?
— Ами да — призна Папас. — Виждате ли, имало един легендарен герой — Пелопс, който враждувал на смърт със своя съперник. Решили да проведат тук състезания с колесници, за да видят кой е по-добър. Нощта преди състезанието Пелопс повредил колесницата на съперника си. Когато надпреварата започнала, хората от цялата област се стекли, за да приветстват своя любимец. При първия завой колелото изхвръкнало, колесницата се преобърнала, съперникът на Пелопс се заплел в юздите и намерил смъртта си, влачен от конете. Пелопс победил.