Ветровете сграбчваха самолета и се опитваха да го подхвърлят в небето, но Лари се бореше и го овладяваше. Забрави за Демирис, насочи цялото си внимание към машината, използваше всичко, което беше научил някога. Най-после излязоха от бурята. Изтощен, се обърна и видя, че Демирис го няма в пилотската кабина. Метаксас седеше на мястото си.
— Как пък се случи точно първия път, когато пътува той! — каза Лари. — Зле ни се пише.
Самолетът се движеше бавно по малката, оградена с планини писта на летището в Дубровник, когато на вратата на кабината застана Демирис.
— Бяхте прав — обърна се той към Лари. — Вие сте много добър в работата си. Доволен съм.
И си отиде.
Една сутрин, когато Лари се готвеше за полет до Мароко, граф Папас се обади и предложи да разходи Катерин в провинцията. Лари настоя тя да приеме.
— Не ме ли ревнуваш? — попита го Катерин.
— От графа ли? — разсмя се Лари.
Изведнъж Катерин проумя. Докато двамата бяха заедно, графът нито веднъж не се опита да се сближат, дори не я беше поглеждал многозначително.
— Хомосексуалист ли е? — попита тя.
Лари кимна.
— Затова съм те оставил на нежните му грижи.
Папас взе Катерин рано й потеглиха към широката равнина на Тесалия. Край пътя вървяха облечени в черно селянки, приведени под тежък товар дърва.
— Защо мъжете не вършат тежката работа? — попита Катерин.
Графът й хвърли развеселен поглед.
— Жените не им дават — отвърна той. — Искат мъжете им да бъдат бодри през нощта за друга работа.
„Ето ти урок за всички нас“ — помисли Катерин.
Късно следобед наближиха страховитата планина Пинд. Високо в небето се издигаха каменисти зъбери. Шосето беше задръстено от стадо овце. Гонеха ги овчарят и едно мършаво овчарско куче. Граф Папас спря колата, докато чакаха овцете да освободят пътя. Учудена, Катерин наблюдаваше как кучето хапе по задните крака отклонилите се от пътя овце и ги подкарва в желаната от него посока.
— Като човек е — ахна възторжено тя.
Графът й хвърли поглед. Катерин не разбра защо и попита:
— Какво има?
Папас се поколеба.
— Това е неприятна история.
— Вече съм голяма.
— Областта е дива — започна той. — Почвата е камениста и неплодородна. В най-добрия случай реколтата е слаба, но ако времето е лошо, не се ражда нищо и настъпва глад.
— Продължавайте — подкани го Катерин.
— Преди няколко години тук имаше лоша буря и реколтата загина. Храната не достигаше. Овчарските кучета в областта се разбесуваха. Избягаха от господарите и се събраха в голяма глутница. — Графът продължи, като се опитваше да скрие ужаса в гласа си. — Започнаха да нападат стопанствата.
— И да давят овцете!
Настъпи миг тишина, после той отвърна:
— Не. Убиваха господарите си и ги изяждаха.
Катерин го гледаше ужасена.
— Наложи се да изпратят от Атина войска, за да възстанови властта на хората тук. Беше нужен почти един месец.
— Какъв ужас!
— Гладът предизвиква ужасни неща — тихо рече граф Папас.
Овцете вече бяха пресекли шосето. Катерин отново погледна овчарското куче и потръпна.
Седмиците минаваха и нещата, които й се струваха чужди и непознати, започнаха да й стават близки. Намираше, че хората са открити и приветливи. Научи се къде да пазарува, къде да си купува дрехи. Гърция беше върхът на организирания хаос, човек трябваше да се отпусне и да му се наслаждава. Никой не бързаше, ако Катерин попиташе някого за пътя, много често той беше готов направо да я отведе дотам. Или отвръщаше, че е „на една цигара път“. Тя се разхождаше по улиците, разглеждаше града и пиеше топлото тъмно вино на гръцкото лято.
Двамата с Лари посетиха Миконос с живописните вятърни мелници и Мелос, където е била открита Венера Милоска. Но на Катерин най-много й хареса Парос — изящен златен остров, над който се издигаше покрита с цветя планина. Когато слязоха от кораба, един екскурзовод ги попита дали искат да се разходят с мулета до върха на планината и те се покатериха на две мършави мулета.
Катерин беше със сламена шапка с широка периферия, да я пази от палещото слънце. Докато яздеха по стръмната пътека нагоре към върха, облечени в черно жени ги поздравяваха и подаряваха на Катерин свежи китки риган и босилек, за да ги сложи под лентата на шапката. След два часа стигнаха едно плато — красива равнина, осеяна с дървета и с милион пищно разцъфнали цветя. Екскурзоводът спря мулетата и всички се вторачиха в невероятното изобилие от цветове.
— Това е Долината на пеперудите — обясни неуверено на английски екскурзоводът.
Катерин се огледа, но не видя никакви пеперуди.