— Защо се казва така? — попита тя.
Мъжът се ухили, сякаш очакваше този въпрос.
— Ще ви покажа.
Слезе от мулето и взе паднал клон. Приближи се до едно дърво и го удари силно. Изведнъж „цветята“ от стотици дървета литнаха, оголиха ги и образуваха пъстра дъга. Въздухът се изпълни с хиляди пъстроцветни пеперуди, танцуващи на слънчевата светлина.
Катерин и Лари гледаха с благоговение. Екскурзоводът ги наблюдаваше, на лицето му беше изписана голяма гордост, сякаш той беше сътворил красивото чудо пред тях. Това беше един от най-хубавите дни в живота на Катерин и ако трябваше да избере ден, който да преживее отново, щеше да се спре на деня, който прекараха заедно с Лари на Параос.
— Хей, днес ще караме важна личност — засмя се Пол Метаксас. — Само почакай да я видиш!
— Кого?
— Ноел Паж — дамата на шефа. Можеш да гледаш, но не бива да пипаш.
Лари си спомни, че я е зърнал за миг в дома на Демирис сутринта, когато пристигна в Атина. Беше красавица и му се стори позната, но защото, разбира се, я беше гледал в един френски филм, на който го беше замъкнала Катерин. Нямаше нужда да му повтарят правилата за самосъхранение. Дори светът да не гъмжеше от жени, които му се натискаха, пак нямаше да докосне и с пръст приятелката на Константин Демирис. Харесваше твърде много работата си, за да я рискува толкова глупаво. Е, може би щеше да вземе автограф за Катерин.
Лимузината, с която Ноел отиваше на летището, се забави на няколко места поради ремонт на пътя, но за нея това беше добре дошло. За пръв път след срещата им в дома на Демирис тя щеше да види Лари Дъглас. Беше дълбоко потресена от случилото се. Или по-точно от това, което не се беше случило.
През последните шест години Ноел си беше представяла срещата им по стотици различни начини. Разиграваше наум тази сцена отново и отново. Единственото, за което изобщо не бе помисляла, беше, че Лари няма да се сети коя е. Най-важното събитие в нейния живот за него беше поредната дребна любовна историйка — като стотици други. Е, преди да си разчисти сметките с него, той ще си спомни коя е.
Лари пресичаше пистата с плана на полета в ръка, когато голямата лимузина спря пред самолета и от нея слезе Ноел Паж. Американецът се приближи към колата и любезно каза:
— Добър ден, мис Паж. Аз съм Лари Дъглас. Ще откарам вас и гостите ви до Кан.
Ноел се обърна и мина покрай него, сякаш не беше продумал, сякаш не съществуваше. Лари я изгледа.
След половин час останалите десетина пътници се качиха на самолета и Лари и Пол Метаксас излетяха. Трябваше да откарат пасажерите си на Лазурния бряг, откъдето те щяха да продължат за яхтата на Демирис. Полетът беше лек, ако не се брои турбулентността, обичайна през лятото за южния бряг на Франция. Лари приземи плавно самолета и го придвижи до лимузините, които чакаха пътниците. Когато слезе с втория пилот от самолета, Ноел се приближи към Метаксас, без да обръща внимание на Лари, и с изпълнен с прозрение глас рече:
— Новият пилот е аматьор, Пол. Трябва да му даваш уроци по летене.
Качи се в колата и замина, оставяйки го смаян, обхванат от безпомощен гняв.
Той си рече, че е кучка и сигурно не е в настроение. Но седмица по-късно следващият инцидент го убеди, че проблемът е сериозен.
По нареждане на Демирис трябваше да вземе Ноел от Осло и да я откара в Лондон. Подготви се за полета особено грижливо. На север имаше област с високо атмосферно налягане, на изток се очакваше да се образуват гръмотевични облаци. Лари избра маршрут встрани от тези райони и полетът мина съвсем гладко. Приземи безукорно самолета и двамата с Пол Метаксас влязоха в салона за пътниците. Ноел Паж си слагаше червило.
— Надявам се, че полетът ви е бил приятен, мис Паж — учтиво поде Лари.
Ноел го погледна безизразно, после се обърна към Пол Метаксас:
— Моля те, кажи му в бъдеще да се обръща към мен само ако го заговоря аз.
Вторият пилот преглътна и промърмори:
— Да, госпожо.
Побеснял, Лари гледаше втренчено Ноел, която стана и слезе от самолета. Идеше му да я удари, но знаеше, че това ще е краят. Работата му допадаше повече от всичко, което беше вършил досега, и нямаше намерение да я губи. Ако бъдеше уволнен, никога вече нямаше да го назначат. Не, трябваше много да внимава.
Когато се прибра, разказа за случилото се на Катерин.
— Тя ми е вдигнала мерника.
— Както разправяш, е ужасна — отвърна Катерин. — Дали пък не си я засегнал по някакъв начин, Лари?
— Не съм разменил и десетина думи с нея.
Катерин взе ръката му.
— Не се тревожи. Ще видиш, че скоро ще я очароваш — утеши го тя.
На следващия ден имаше кратък полет до Турция, където Константин Демирис отиваше по работа. Богаташът влезе в пилотската кабина и седна на мястото на Метаксас. Махна с ръка на втория пилот да излезе, останаха сами с Лари. Седяха и мълчаливо гледаха малките слоести облаци, които очертаваха пухкави геометрични десени.