Когато излязоха от „Селин“, заваля. Пешеходците се разбързаха да се подслонят.
— Чакайте ме тук — нареди Ноел.
Лари я видя да влиза в ресторант на отсрещната страна на улицата. Два часа чака на поройния дъжд, отрупан с пакетите, проклинаше и нея, и себе си, че се примирява с отношението й към него. Беше влязъл в капана и не знаеше как да се измъкне. Освен това имаше ужасното предчувствие, че ще става още по-лошо.
Катерин видя за пръв път Константин Демирис в неговата вила. Лари трябваше да остави един пакет, който беше донесъл от Копенхаген, и Катерин влезе заедно с него. Стоеше в огромната приемна и се възхищаваше от една картина, когато някаква врата се отвори и се появи Демирис. Той я гледа известно време, после попита:
— Харесвате ли Мане, мисис Дъглас?
Катерин бързо се обърна и се намери лице в лице с легендата, за която толкова беше слушала. Веднага й направиха впечатление две неща: Константин Демирис беше по-висок, отколкото си го представяше, и от него се излъчваше непреодолима енергия, която почти я плашеше. Тя беше смаяна, че гъркът знае името й. Той явно правеше всичко възможно, за да я накара да се чувства добре. Разпита я дали й харесва Гърция, дали апартаментът им е удобен, дали той би могъл да стори нещо, за да бъде пребиваването й по-приятно. Дори бе в течение — Бог знае откъде! — че тя събира миниатюрни птички.
— Видях една, която беше чудесна. Ще ви я изпратя — каза Демирис.
Лари се появи и двамата с Катерин си тръгнаха.
— Какво ще кажеш за Демирис? — попита той.
— Чаровен е. Не се учудвам, че ти е приятно да работиш при него.
— И ще продължавам да работя.
В гласа му имаше непреклонност, която Катерин не разбра.
На другия ден тя получи красива порцеланова птичка.
Срещна се с Демирис още два пъти след това — веднъж, когато отиде с Лари на конни надбягвания, и втори път — на Коледното празненство във вилата му. Всеки път той полагаше усилия да е изключително мил с нея. Като цяло Катерин го смяташе за изключителна личност.
През август започна Атинският фестивал. Два месеца в Иродос Атикус — древния амфитеатър в подножието на Акропола — имаше представления на пиеси, балети и опери, концерти. Катерин ходи на няколко представления с Лари, а когато той отсъстваше — с граф Папас. Беше увлекателно да гледа антични пиеси в оригиналната им среда, представени от нацията, която ги беше създала.
Една вечер след представлението на „Медея“ Катерин и граф Папас се заприказваха за Лари.
— Той е интересен човек — рече граф Папас. — „Полимеханос“.
— Какво означава това?
— Трудно е да се преведе — отговори замислено графът. — Означава „богат на идеи“.
— Искате да кажете „изобретателен“?
— Да, но нещо повече от това. Някой, който винаги има нова идея, нов план.
— „Полимеханос“ — повтори Катерин. — Такова е момчето ми.
Над тях грееше красива, почти пълна луна. Нощта беше благоуханна и топла. Те вървяха през Плаката към площад „Омония“. Точно когато пресичаха улицата, за ъгъла изскочи кола и се устреми право към тях. Графът бързо дръпна Катерин.
— Идиот! — извика той след изчезващия шофьор.
— Тук май всички карат така — каза Катерин.
Папас печално се усмихна.
— Знаете ли защо? Гърците така и не успяха да свикнат с автомобилите. В сърцата си те все още яздят магарета.
— Шегувате се.
— За съжаление не. Ако искаш да ги разбереш, не бива да четеш пътеводителите, а само древногръцките трагедии. Истината е, че все още принадлежим на други векове. Емоционално сме много първични. В нас има велики страсти, огромна радост и дълбоки страдания и не сме се научили как да ги прикриваме цивилизовано.
— Не съм убедена, че е лошо — отвърна Катерин.
— Може би не е. Но то изопачава действителността. Когато ни наблюдават чужденците, не виждат това, което си мислят, че виждат. Все едно гледат далечна звезда. Всъщност се вижда не звездата, а отражение на миналото.
Стигнаха площада. Поеха покрай редица магазинчета с табели на витрините: „Предсказване на бъдещето.“
— Тук има много гадатели, нали? — попита Катерин.
— Ние сме суеверен народ.
Катерин поклати глава.
— Аз не вярвам.
Минаха покрай малка таверна. На витрината имаше написана на ръка табела:
— Вярвате ли във вещици? — попита граф Папас.
Катерин го погледна, за да види дали се шегува. Лицето му беше сериозно.
— Само в нощта на Вси светии.
— Под вещица или магьосница нямам предвид летящи метли, черни котки и врящи котлета.