— А какво?
Папас кимна към табелата.
— Мадам Пирис е магьосница. Може да познава миналото и бъдещето.
Той видя скептичното изражение на Катерин.
— Ще ви разкажа една история. Преди много години началник на полицията беше един човек на име Софоклис Василис. Беше ми приятел и аз използвах влиянието си, за да му помогна да получи служба. Беше много честен човек. Някои хора се опитаха да го подкупят и като не успяха, решиха, че трябва да бъде премахнат. — Графът хвана Катерин за ръка, пресякоха улицата към парка. — Един ден Василис дойде да ми каже, че го заплашват със смърт. Беше смел човек, но тази заплаха го безпокоеше, защото идваше от един могъщ безмилостен гангстер. Бяха определени детективи, които да охраняват Василис, но въпреки това той имаше тревожното чувство, че му остава още малко да живее. Тогава дойде при мен.
Катерин го слушаше омаяна.
— Какво направихте?
— Посъветвах го да отиде при мадам Пирис.
Той замълча, мислите му блуждаеха в тъмните лабиринти на миналото.
— И отиде ли? — попита най-накрая Катерин.
— Какво? О, да. Тя му каза, че смъртта ще го настигне неочаквано и бързо, и го предупреди да се пази от лъв по пладне. В Гърция няма лъвове освен няколко крастави лъва в зоологическата градина и каменните лъвове на Дилос.
Катерин усещаше напрежението в гласа му.
— Василис отиде лично в зоологическата градина, за да провери сигурни ли са клетките, проучи дали наскоро в Гърция не са докарани други диви животни — нямаше такова нещо. Мина една седмица, без да се случи нищо, и Василис реши, че старата магьосница не е познала и че той е суеверен глупак, защото й е повярвал. Една събота сутрин минах покрай полицейския участък, за да го взема. Синът му имаше рожден ден — ставаше на четири годинки и щяхме да отидем с кораб до Кирос, да празнуваме. Спрях пред участъка точно когато часовникът на кметството биеше дванадесет часа. Щом стигнах входа, вътре в сградата се чу страхотен взрив. Втурнах се към кабинета на Василис. — Графът говореше трудно и мъчително. — Нищо не беше останало — и от кабинета, и от Василис.
— Какъв ужас! — промълви Катерин.
Продължиха да вървят мълчаливо.
— Но магьосницата не е познала, нали? — попита Катерин. — Не е бил убит от лъв.
— Напротив. Полицаите пресъздадоха случилото се. Както ви казах, беше рожденият ден на сина му. Бюрото на Василис било отрупано с подаръци за детето. Някой донесъл за подарък една играчка и я сложил на писалището.
Катерин почувства, че пребледнява.
— Играчка лъвче.
Граф Папас кимна.
— Да.
„Пази се от лъв по пладне.“ Катерин потръпна.
— Направо настръхвам.
Той я погледна съчувствено.
— При мадам Пирис не се ходи за забавление.
Бяха пресекли парка и излязоха на улица „Пиреос“. Минаваше свободно такси, графът го спря и след десет минути Катерин си беше у дома.
Докато се приготвяше за лягане, разказа историята на Лари и отново я побиха тръпки. Лари я прегърна силно, люби я, но тя дълго не можа да заспи.
15.
НОЕЛ И КАТЕРИН
Атина, 1946 година
Ако не беше Ноел Паж, Лари Дъглас нямаше да има никакви грижи. Намираше се там, където иска, правеше това, което иска. Изпитваше удоволствие от работата си, от хората, с които се срещаше, от човека, от когото бе нает. Когато нямаше полети, също се чувстваше доволен. Прекарваше по-голямата част от свободното си време с Катерин, но тъй като работата му бе свързана с доста движение, Катерин невинаги знаеше къде ходи и той разполагаше с безброй възможности да излиза сам. Ходеше с граф Папас и с втория пилот Пол Метаксас на разни тържества, повечето от които завършваха с оргии. Гъркините бяха изпълнени със страст и плам. Лари беше открил една нова — Елена, стюардеса при Демирис, и когато имаха престой далече от Атина, двамата спяха в една стая в хотелите. Елена беше красиво, стройно, тъмнооко и ненаситно момиче. Да, като теглеше чертата, Лари Дъглас виждаше, че животът му е чудесен.
Стига да я нямаше оная руса кучка, любовницата на Демирис.
Лари нямаше никаква представа защо го ненавижда, но каквато и да беше причината, това застрашаваше начина му на живот. Опита се да бъде учтив, сдържан, приветлив, но всеки път Ноел Паж успяваше да го направи за смях. Лари знаеше, че може да се обърне към Демирис, ала не си правеше илюзии какво ще стане, ако се стигне до избор между него и Ноел. На два пъти уреди Пол Метаксас да поеме полетите с Ноел, но малко преди самолетът да излети, секретарката на Демирис се обаждаше да му каже, че мистър Демирис държи с нея да лети Лари.