Затова съседите на Жак Паж се радваха на късмета му, че има такава чудесна дъщеря. И празнуваха също, че е чудо върху торището на мръсния и груб град да се роди истинска принцеса.
Родителите на Ноел не можеха да превъзмогнат изумлението си от изящната красота на дъщеричката си. Майка й беше набита селянка с груби черти, увиснали гърди, дебели бедра и ханш, а баща й — нисък и дебел, с широки рамена и подозрителни очички на бретонец. Косата му имаше цвета на мокрия пясък по плажовете на Нормандия. Отначало му се струваше, че природата е сбъркала, че това изящно, русо, подобно на фея създание не би могло да принадлежи на него и на жена му.
Мислеше, че щом порасне, Ноел ще се превърне в обикновено момиче — ни хубаво, ни грозно, като дъщерите на всичките му приятели. Но чудото растеше, разцъфтяваше и с всеки ден Ноел ставаше все по-красива.
Майка й не беше чак толкова изненадана от появата на златокосата красавица в семейството. Девет месеца преди раждането на Ноел беше срещнала едър норвежки моряк, току-що слязъл от товарен кораб. Той приличаше на гигантски бог на викингите — с руса коса и съблазнителна усмивка. Докато Жак беше на работа, морякът прекара оживен четвърт час в леглото в малкото им жилище.
Страх обзе майката на Ноел, когато видя колко русо и красиво е бебето й. Живееше в ужас, чакаше кога съпругът й ще я посочи обвиняващо с пръст и ще поиска да узнае кой е истинският баща. Но невероятно — някакъв глад за самоутвърждаване го накара да приеме детето за свое.
— Сигурно у прадедите ми е имало скандинавска кръв, която се е проявила у нея — хвалеше се той пред приятелите си, — но вижте, че има моите черти.
Жена му го слушаше, кимаше в знак на съгласие и си мислеше какви глупаци са мъжете.
Ноел обичаше да бъде с баща си. Обожаваше непохватната му игривост, непознатите интересни миризми, с които беше пропит, и същевременно се ужасяваше от жестокостта му. Гледаше с широко отворени очи, когато той крещеше на майка й и силно я удряше по лицето, а мускулите по врата му изпъкваха от гняв. Майка й викаше от болка, но във виковете имаше нещо повече, нещо животинско и сексуално и Ноел изпитваше пристъп на ревност, искаше да бъде на нейно място.
Ала с нея баща й винаги беше нежен. Обичаше да я води на доковете и да я показва на грубите недодялани мъже, с които работеше. Там тя беше известна като принцесата и се гордееше с това не само заради баща си, но и заради самата себе си.
Искаше да му достави удоволствие и понеже той си беше чревоугодник, започна да му готви любимите ястия и постепенно измести майка си от кухнята.
Когато стана на седемнадесет години, всички очаквания, че ще бъде хубава, бяха многократно надминати. Тя се превърна в прекрасна жена. Имаше нежни изтънчени черти, яркотеменужени очи и мека пепеляворуса коса. Кожата й беше свежа и златиста, като че ли я бяха топнали в мед. Имаше фантастична фигура — с щедър, стегнат бюст, тънка талия, заоблен ханш и дълги стройни крака с изящни глезени. Гласът й беше характерен — приятен и мелодичен. Ноел излъчваше силна, тлееща чувственост, но магията не беше в това. Обаянието й идваше от непокътнатата невинност, която прозираше под тази чувственост, никой не можеше да устои на подобно съчетание. Минеше ли по улицата, веднага получаваше предложение от някой минувач. Това не бяха обичайните подхвърляния към проститутките в Марсилия, защото дори и най-тъпите мъже долавяха у Ноел нещо особено, нещо, което никога преди не бяха срещали и сигурно никога вече нямаше да видят. Всеки бе готов да заплати с каквото можеше, за да получи поне мъничко за себе си, пък било и за миг.
Бащата на Ноел също съзнаваше красотата й. Впрочем Жак Паж мислеше, кажи-речи, само за това. Забелязваше интереса, който Ноел предизвикваше у мъжете. Въпреки че нито той, нито жена му бяха говорили с нея за това, беше сигурен, че все още е девствена — малък капитал за една жена. С лукавия си селски мозък обмисляше дълго и сериозно как най-добре да спечели от неочаквания късмет, поднесен му от природата. Трябваше да се погрижи красотата на дъщеря му да донесе колкото е възможно по-голяма печалба и на Ноел, и на него. В крайна сметка я беше създал, хранил, обличал, беше й дал образование — тя му дължеше всичко. Беше дошъл моментът и той да бъде възнаграден. Ако я уредеше като любовница на някой богаташ, щеше да е добре и за нея, а и той щеше да си поживее като хората. С всеки изминат ден ставаше все по-трудно за честния човек да си изкарва прехраната. Сянката на войната започваше да се разпростира над Европа. Нацистите бяха навлезли в Австрия след светкавичен преврат, зашеметил Европа. Подир няколко месеца завзеха Судетската област и нахлуха в Словакия. Въпреки уверенията на Хитлер, че няма интерес от други завоевания, определено се очакваше голям конфликт.